Споделена история от Проза, литература |
"Спасение"
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 2160 пъти
Море от сълзи, вълни от нещастие удрят се в брега
Тъгата е страшна, безмилостна е винаги тя.
Щастието се опитвам да намеря, но няма го..
Предадох се на тъгата, първи приятел ми е тя...
Ни напред, ни назад, закована съм!
Тя не ме пуска, към дъното ме дърпа.
Не мога да плувам нито да дишам под вода,
настъпил е моят последен час преди смъртта..
За щастие мечтах, но така и не успях
Тъгата с мен ще си отиде, поне ще се спася.
С нетърпение очаквам края и да отлетя
И като волна птичка рая да покоря.
Сбогом мили хора, сбогом и на теб живот суров
Поредна жертва ти вземаш от твоя род.
Всеки отлетял се е спасил от теб.
Сбогом, сбогом живот проклет!
|