Споделена история от Проза, литература |
Привидение
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1973 пъти
Привидение
Пулс секва, звезди святкат,
съзнание се тряска, колене омекват,
на очи причернява...
Безвластие опиянява плътта.
Душа в ада пропада бавно.
В гръд въздух не стига, крещи от
вълнение, ще се пръсне.
Стихии бушуват, борят се,
така както ангел и демон.
Времето спира, въздухът се огъва.
Светлива държи моето сърце.
Очи те срещат. Полъх на
равноденствие тържествува.
Часовникът затиктака, стаята оживя.
Клони захлопаха по фасадата.
Вятърът засвистя по прозорците
заскрежени.
Сън или сянка беше това?
|
