Глас
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1697 пъти
Как се чувстваш вече, как върви при теб?
Денят дойде ли, след твоите коварни нощи?
Искаш ли отново да си поиграем на късмет?
Добре изглеждаш, но сега готов ли си за още?

И днес е ден, защо да не опиташ пак?
Поемаш ти нанякъде, отново крачките броиш,
докато се прибереш едвам и стигнеш дъното на своя ад,
дори в съня самотен си, а ти не искаш повече да се свестиш.

Наистина ли, честно, смяташ, че ще се спасиш,
че ще дойде някой, който без да пита към живота ще те върне,
че за закъснението огромно ти ще можеш да простиш,
че ще ти се иска да живееш, само щом един път те прегърне?

А животът, току- виж подхвърлил нещо,
изглежда обещаващо, може би е тоя твой човек,
за да съжаляваш, за да ти се стори страшно грешно,
когато трябва да си сам, да искаш той да е до теб.

И както винаги преди, жалък и изгниващ и изсъхващ,
всичко що от теб остана би му дал,
но аз, в ухото ти нашепвам "Каквото и да им дадеш, не ще го щат,
твоята любов ще изгорят като парцал. "

"Искам твоята любов", полумъртъв ти бълнуваш,
затваряш своите очи, опитваш се гласа да заглушиш.
Гърчиш се, дрогиран, това да свърши ти бленуваш,
да се бориш и да страдаш ли ще продължиш?

А искаш май на тоя кръг края да намериш,
този пръстен ти да счупиш, тая яма да затвориш,
а може би жадуваш пак да те накарат да трепериш,
ще съжаляваш, мислиш си, каквото и да сториш.

Минава време, всичко е на старта, и днес е ден, защо да не опиташ пак?
Може би ще те намери любовта, ще те напусне моят глас...
Ала как да те намери, щом обгърнат си от мрак,
от вечната си смърт ще се спасиш, ако умреш във точно този час.