Споделена история от Проза, литература |
Ад
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1982 пъти
Как се чувстваш вече, как върви при теб?
Денят дойде ли, след твоите коварни нощи?
Искаш ли отново да си поиграем на късмет?
Добре изглеждаш, но сега готов ли си за още?
И днес е ден, защо да не опиташ пак?
Поемаш ти нанякъде, отново крачките броиш,
докато се прибереш едвам и стигнеш дъното на своя ад,
дори в съня самотен си, а ти не искаш повече да се свестиш.
Наистина ли, честно, смяташ, че ще се спасиш,
че ще дойде някой, който без да пита към живота ще те върне,
че за закъснението огромно ти ще можеш да простиш,
че ще ти се иска да живееш, само щом един път те прегърне?
А животът, току- виж подхвърлил нещо,
изглежда обещаващо, може би е тоя твой човек,
за да съжаляваш, за да ти се стори страшно грешно,
когато трябва да си сам, да искаш той да е до теб.
И както винаги преди, жалък и изгниващ и изсъхващ,
всичко що от теб остана би му дал,
но аз, в ухото ти нашепвам "Каквото и да им дадеш, не ще го щат,
твоята любов ще изгорят като парцал."
"Искам твоята любов", полумъртъв ти бълнуваш,
затваряш своите очи, опитваш се гласа да заглушиш.
Гърчиш се, дрогиран, това да свърши ти бленуваш,
да се бориш и да страдаш ли ще продължиш?
А искаш май на тоя кръг края да намериш,
този пръстен ти да счупиш, тая яма да затвориш,
а може би жадуваш пак да те накарат да трепериш,
ще съжаляваш, мислиш си, каквото и да сториш.
Минава време, всичко е на старта, защо да не опиташ пак?
Може би ще те намери любовта, ще те напусне моят глас...
Ала как да те намери, щом обгърнат си от мрак,
от вечната си смърт ще се спасиш, ако умреш във точно този час.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: da77e6dcb0 |
|
1. Но, опитвай да пишеш щом желаеш. Но дори и толерантен като мене човек не може да каже друго освен, че е пълна боза.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 7caffb7930 |
|
2. Може би ако се съсредоточиш към по-позитивното нещата ще изглеждат много по-добре. Мен лично най-силно са ме впечатлявали творби, които по лек и приятен начин те карат да се почувстваш специален, добре със себе си и те мотивират по някакъв начин. Също много силно въздействащи са тези, в които авторът споделя някакво тъжно, носталгично чувство, което да се усети силно като такова у четящия, пък ако се припознае в него - идеално и накрая се предложи гледна точка, начин на мислене, от който четящия да се почувства по-добре.
В твоето произведение не намерих нищо, което мен лично да ме впечатли. Може би някой по-песимистично настроен към живота и себе си би го оценил. Четейки го усетих някакво враждебно отношение, все едно този който го чете е някаква утрепка, която не си заслужава да живее. А напротив - всеки е тук с някаква мисия и има място под слънцето. На човек с депресия и на ръба би се отразило много зле, особено прочетено в неподходящ момент. Мотивирай, а не демотивирай хората. Светът се нуждае от повече добро.
Успех!
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: eaca643ebb |
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 3b4965c9f4 |
|
|
