Споделена история от Проза, литература |
Просто мнение
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1834 пъти
Може би така беше по добре .
Може би забравата беше спасение.
Спасение от самия него .
Може би искаше да забрави кой е.
След всичко, което направи
Тя не издържа,
душата му отлетя.
Дори той да се скита по земята.
Толкова е голяма бездната в гърдите му.
И болката не го оставя.
Снежинките понесени от вятъра бясно му напомняха за времето в самия него.
Зимата свърши, но не и у него .
Не утихна, а може би и няма.
Може би е по- добре да отиде там ,където заслужава
Но кой ще го реши?
Не съм аз…
Не си ти….
Нямаш правото…..
Затова спри да съдиш….
Спри да си мислиш, че можеш да наказваш…
Никой от нас не може.
|