Ще се спасиш ли...или ще оцелееш?
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1898 пъти
Случвало ли ти се е страдалческият ти лик от отчаяние да се вцепени? Агония прерязва кожата ти и силен тътен оглася душата ти. Тътенът на съвестта и самосъхранението.
Оглеждаш се, ала твоят свят е празен, замряла е и последната ти радост. Единственото, което можеш да съзреш, е пътят към избавлението. Той покрит е в бяла светлина, но е така неясен и мистериозен. Какво ли се крие в неговия край? Ще поемеш ли по него или ще останеш? Знаеш-след себе си ще оставиш скърбящи сърца. Дилеми бушуват в главата ти. Продължиш ли и извървиш ли го, ще срещнеш онова, което желаеш най-силно, но ще разпръснеш болката си по света. Нима цената на така желаният вечен покой е прекалено висока?
Бавно пристъпвам по тайнствения път, когато белите му светлини ме издигнаха, за да ме приземят отново... Ала аз ще се възродя и тогава светлината ще бъде моят спътник! Верен спътник до края...
Аз готова съм да заплатя цената на своето падение! Падение и грях на душата, но свобода и утопия за сърцето... И не питайте защо... Не търсете отговори там, където няма въпроси...


- Reach The Shadows

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: 0c87c0dfa4

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   О, Боже, разбирам те толкова добре, че чак се плаша! Изпитвал съм тази болка, за която пишеш. Разбирам и мисълта ти, избавлението в твоя текст е евфемизъм на „самоубийство“, а пътят с бяла светлина е подсъзнателна препратка към рая... Не бих те съдил, ако го сториш, но все пак ще те помоля да не го правиш. Мислил съм си същото. В течение на няколко години всички чувства в мен умираха и в момента са мъртви. Осъзнах по трудния начин, че на този свят няма нито любов, нито чест, нито приятелство, нито което и да било от високопарните напудрени понятия, които хората използват постоянно. В мен остана само едно - мечтата да видя със собствените си очи падението и наказанието на всички, които са ми причинили зло, независимо дали съдбата ще ги накаже, или аз самият. До момента видях падението на няколко от хората, които ми причиниха зло, и, макар да е неправилно, това ми хареса и ми даде сили да продължа. Единственият ми мотив да живея е да съм сигурен, че ако съдбата пропусне да накаже някого, аз ще поправя грешката й. Не твърдя, че това е универсално правилен подход, но на мен ми помогна. Не бързай да се самоубиваш, смъртта е единственото сигурно нещо в този живот. Първо опитай да се насладиш на болката на мерзавците, които са те наранили, повярвай ми, чувството е много хубаво. С уважение: Дете на Вселената

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: d942bb380a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много благодаря! - авторката

 

...