Мисли
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1701 пъти
Погледът ми сивкаво горещ,
впит в на слънцето очите.
Мислите ми, леки и без чет,
заплели се в на въздуха косите.
Любовта ми смътно изживяна,
стъпила е в горските крака,
а тъгата – де до болка бе позната,
плува в планинската река.
Всичко живо в мен почива.
Даже и сърцето ми замря.
Тихо, неподвижно, леко –
и така до сутринта.