Споделена история от Проза, литература |
За душата на мама
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1852 пъти
Години я няма, превърна се в спомен.
Отиде си тихо, тъй както живя.
Раздаде без корист сърцето огромно,
озаряваше нашите детски лица.
Отче наш, първи път с нея засричах,
"Тиха и свята" пеехме в коледна нощ.
На Великден в червено яйцата обличах.
Още я чувам: " Да спите във кош".
- Пак да наминеш - мълвеше с надежда,
баща ти го няма, ти си ми рамо.
Целувах ръцете й, разплакан поглеждах
има ли укор в очите на мама.
Къде ли прочетох че двадесет грама
щом литне към Бог е човешкия дух.
Такъв еталон за душата на мама
до болка нелеп е, неуместен и кух.
Как да измерим спотаени въздишки,
сълзите на майките колко тежат?
Да броим ли в косите посребрените нишки,
длъжник ще й бъда и на другият свят.
От автора на " Остани си такава", "На моята Ния", "Бесаме мучо"
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 177a507700 |
|
1. Страхотно е, радвам се че споделяш стихотворенията си. Още след "остани си такава" очаквах и се надявах. Да си жив и здрав!!!
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 419baf2eb6 |
|
2. Много добре пишеш! А това е толкова трогателно...
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: b5c8b329ec |
|
3. До номер 1 - Радвам се че стиховете ми ти допадат.
|
|
