Пускам те, пуснах те
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 2059 пъти
Любовта има нужда от храна. За да я има. За да се поддържа жива. За да не си отиде.
Ако тя можеше да съществува сама, то нямаше толкова семейства да се разпадат. Е, вярно е, че половината се създават без чувства, а по-скоро с преценка, оценяване и уважение, но все пак има една голяма част, която са стартирали с трептящи едно за друго сърца. Но увяхват. Защото просто не са поддържали това, което са имали. Забравили са, или пък са сметнали, че няма нужда. Или пък просто не им е пукало какво ще стане.
Ако, например, сме заедно и ти нося обяд в работата всеки ден, в началото ще си много впечатлен. От времето, което ти отделям. От старанието, което полагам. От любовта ми. И ще ми благодариш всеки път, или ще ме целуваш до несвяст, или пък ще ме прегръщаш силно в знак на това, че оценяваш. Година-две-три... Колко пък време можеш да цениш един и същ жест? След време ще свикнеш, че това си е нашата рутина. И че винаги ме виждаш по обедно време. И че винаги се грижа за това да хапнеш. И просто ще приемеш за даденост това, което е било събитие в началото. Ще забравиш, че никоя друга не го е правила за теб. И че е било нещо специално. И ще спреш да се радваш като малко дете на залъка хляб, на посещението ми, на мен. А аз ще се почувствам обезценена. Един ден може да не ми се идва вече, но ще продължа поне още известно време. Някой ден ще закъснея, ще се скараме. Или пък ще ти донеса нещо, което не ти е вкусно, и ще се скараме. Може би ще започнеш да ми казваш какво точно искаш да обядваш и някой път ще се ядосам, че си толкова претенциозен. И така ще стигнем до един момент, в който аз няма да искам да ти нося обяд. А на теб дори да не ти е все тая дали ще го направя, по-скоро ще изискваш да го получаваш, отколкото да изпитваш радост, че го има днес.
Любовта си е жест. Жест на внимание. На обич. На подкрепа. На интимност. На приятелство. Тя е изключително ценена от хората, но до един момент. В следващия се приема за даденост. Спира да бъде подхранвана с рутинни и не толкова рутинни дейности, не й се обръща вече внимание и тя си тръгва. Пък ако уважението стигне, хубаво!
А нашата любов бе колкото един зародиш. Пръкнала се, но неразвита. Изведнъж се отдалечаваме един от друг, всеки поема по пътя си, избран от него. Как очакваш да се задържи? Колко време мислиш, че ще я има?
И не казвам, че не е възможно да се задържи. Но има нужда от храна! Има нужда някой да мисли за нея поне. Има нужда от мечтите ни. От надеждите на всеки от нас. Понякога ще се нуждае от живот в спомените ни. Друг път от чувстване на липсата ни. Разстоянието не е това, което ще я промени, нарани, обезобрази. В интерес на истината нашите съзнание ще го направят.
И докато ти навярно продължаваш да мечтаеш и копнееш за нас. И докато ти не искаш да спреш да ме обичаш, да ме имаш поне на ум. Аз не съм така. Аз искам да продължа напред и да гледам напред. Не ми се живее в миналото, не ми се живее и в бъдещето. Искам да си живея сега. А сега те няма. Сега имам любов за теб, но не искам да я поливам с мислите си. И тя ще увехне и ще ме напусне.
Може би винаги ще пазя мястото за теб в сърцето си. Може би всъщност никога няма да те изритам от там. Но просто ще бъде сменено, ще те преместя някъде в ъгъла, за да може някой друг да заеме мястото на сцената. То ти принадлежи сега, но като не играеш, по-добре да някой друг да вземе ролята.
Ти няма да си виновен, че любовта си е тръгнала. Можеш да ме обвиняваш, че аз съм убийцата й. Ще имаш право. Но не бих съжалявала, че се е случило така, защото изборът да не я поливам, беше и на двама ни. Не ми остави повод да се надявам да те има някога в живота ми. Не ми остави късче мечта, за което да се хвана. Просто искаш да не те пускам, разчитайки изцяло на собствените си илюзии. Но аз се отказах от тях и не ги искам. Ако са напразни, не ми трябват.
Пускам те. Пуснах те.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 9 месеца hash: 0e404d4341

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ех, съжалявам наистина! Днес човешките взаимоотношения са нещо много сложно и... само истинските и само силните, само задружните, само тези, коите се обичат така истински, така силно, така красиво, остават заедно- и в живота, и след него. Независимо от обстоятелствата, независимо къде са тези влюбени, те си остават верни един на друг. Защото там където грее слънцето, там ще залязва то, заедно с трептящите сърца, биещи така лудо, така лудо, но в едно. И бурните морски вълни, закачливия духащ вятър, всички сезони и всички времена, синьото простиращо се небе, те винаги ще разказват за тяхната история. Това е със сигурност-че поне нещо в днешно време е останало с красотата си, а в този случай, че любовта в днешно време също може да бъде красива, но не по начина, по който, уви, я представят. Знаят, знаят, какво имам предвид това, то със сигурност не знаят какво е това-истинска, реална, красива любов!

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: c712e91139

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Впечатляващо е, хареса ми.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 84c2f6b06f

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Много добре написано. Адмирации. Дано намериш това, което ще те направи щастлива и много храна за любовта ти пожелавам.

 

...

горе^

преди: 4 години, 8 месеца hash: 91c764d10d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Много, много красиво. Благодаря

 

...