Книгата
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 1610 пъти
Книгата

Имам навика, преди да си легна, да чета някоя книга. Понякога си купувам нова, друг път си вземам от градската библиотека, но никога не препрочитам. На шкафчето ми до леглото стои нощна лампа, чиято светлина ме прегръща в късните часове. Тази вечер легнах рано. Натиснах ключа на лампата и отворих книгата, която четях. Махнах календарчето, с което отбелязвах докъде бях стигнал и започнах да чета. Книгата е интересна. Разказва се за двама влюбени, които доказват любовта си в различни изпитания. Героите заминаваха далеч един от друг, но сърцата им никога не се разделяха. Харесвам такива книги, в които виждам неща, които не съм изпитвал. Увлекателно е и не усещам, колко бързо стигам до средата. Замислям се, как е възможно, авторът да е имал своя живот, със своите проблеми и да е създал героите си. Да е вкарал в тях чувства, понякога обич, понякога омраза. Как е успял да преплете ревността с топлината и да накара действащите лица да не могат един без друг. Дали писателят не бе искал да опише истинската любов, такава каквато може би не беше срещал? Оставих книгата. Почувствах умора, от деня, от въпросите. Загасих нощната лампа и затворих очи. Мислех, че ще заспя и ще дам почивка на душата си, но не успях. Сънят ми има същия навик като мен. Преди да влезе в моя свят, той прелиства книгата на сърцето ми. Знае, че аз съм автора и не се учудва на неошлайфания ми стил. Всяка дума е миг от живота ми. Има места, подчертани с дебела линия, има и задраскани думи. Като всеки автор и аз имах музи, в които се влюбвах силно, и още по-силно разлюбвах по-късно във времето. Късах листи, които не им харесваха, за да направя книгата на живота ми уютна за тях. Пишех със страст, опиянен от целувки и прегръдки. Но щом разбирах, че са фалшиви, задрасквах цялата страница. Най-трудно за един писател е да пише с перо без мастило. Отбелязва се думата, но не се вижда, не се чете и остават някакви драскотини. И аз искам да пиша за любовта, ако може дори да съм главен герой. Да не се разделям с хора, които обичам. Не само да пиша и да гледам отстрани, колко са щастливи на моите страници, а и да го изживея. Да се радвам и да страдам. Сънят прелисти няколко страници и затвори книгата на душата ми. Тази нощ няма да сънувам. Може би красивите сънища идват, когато напиша страница, без да се притеснявам, че ще допусна грешка. Може би, когато описвам дните си каквито са, истински и непроменени. Защото, всяка друга книга мога да захвърля, но не и тази на моя живот. Аз съм авторът.


От книгата "Бримките на живота"®