Споделена история от Проза, литература |
Калинка
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1656 пъти
Калинка по ръката ми пълзи,
наивен символ на сполука.
Късметът ме беляза - ти си, ти
която на вратата ми почука.
Отключил съм ти, смело влез,
не стой притихнала на прага.
В сърцето ми направи срез,
лекувай го сега - защо отлагаш.
Разбирам те защо кръжиш
в тази орбита неуточнена.
Две сърца във плен държиш -
едното, моето ще е сломено.
Плаха, раздвоена си защото
на друг свещен обет си дала.
За друг са розите в леглото,
за мен бодлите на раздяла.
А мен обичаш, за мен тъжиш -
за мен очите насълзяваш.
На кой от двамата принадлежиш,
кому душата си ти завещаваш.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 9bf751a238 |
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: d023bf4bef |
|
2. Великолепно е! Браво! Красиво послание и чудесни рими!
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 5b1411a7b8 |
|
|
