Споделена история от Проза, литература |
Скрита любов
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 1538 пъти
В един делничен следобед седях в кварталното кафене и пиех любимия си чай от ароматна липа с няколко лъжички мед и лимон, докато се любувах на снежната картина през прозореца. Дърветата бяха голи, голенички умрели от студ, сгушени едни в други, а за щастие белият им пухкав кожух ставаше все по-дебел и топъл. Когато извъртях поглед към обстановката в заведението около мен имаше само две маси на които седяха хора. На едната бяха две момичета, а на другата четири, пет момчета . Загледах се, почти веднага ми направи впечатление как едното девойче и един от мъжкарите от компанията на другата маса се споглеждат непрекъснато . Ала погледите им все се разминаваха. Момичето на пръв поглед бе нежно и невинно с къдрици падащи на раменете , взирайки се с големите си миловидни очи в момчето, от километри си личеше , че гасне от любов по него. От гордост или от страх щом го погледнеше веднага бягаше . Сигурен бях, че и се искаше да срещне неговите очи , но явно бе сигурна, че това няма как да се случи. А се случваше. Веднага щом тя гордо извърташе поглед , той , високият с широки рамене , с черешовите си очи се взираше в нея , явно без дори да подозира , че тя го е правила същото точно преди една секунда.
Къдрокоската говореше тихичко на своята събеседничка за любимата си книга, която препрочела три пъти, а дори планува четвърти, защото и носи невероятно чувство. В същото време от мъжката маса се чуваше още по-добре разговорът им , защото гръмогласно си разказваха на кого как му е била минала съботната дискотека.
А погледите им не спираха да се търсят , докато не си заминаха двете момичета хванати под ръка, внимавайки да не се плъзнат по замръзналия праг пред вратата на заведението . Не след дълго направиха същото и момчетата . Аз изпих чая си , взех чантичката си с канцеларски материали и също напуснах кафенето с развълнувани мисли .
На пръв поглед бяха толкова различни, а в душите еднакви. Може би родени един за друг , а писано им никога да не разберат . .
М. Костова
|