Споделена история от Проза, литература |
Любовта не е егоистична
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1720 пъти
Отново същата тръпка. Същата любов. Същото чувство на еуфория. Колко още пъти ще се влюбвам в теб... Колко пъти ще се опитвам да продължа пътя си, уж с “ човек правилния за мен”... А кой всъщност е правилният човек? Каква е дефиницията за “правилно” и кой го определя? ! Не е ли това човек, с когото се чуваш най-щастлив, човек в когото си безумно влюбен, и с когото желаеш да прекараш остатъка от живота си... Този, с когото се вълнуваш всеки път, когато се видите и в когото всеки ден се влюбваш все повече и повече, с когото изпитваш емоции, непознати до сега.
Мисълта за теб, не ме оставя да спя...
НЕ МИ МИНАВА!
След немалко душевни терзания, осъзнавах винаги, че ТИ си любовта, че никой не може да те изтрие от сърцето ми...!? Спомени ще се връщат винаги, моментите, прекарани с теб са незаменими. Знам, че в живота си ще срещна много хора, всеки със своята си роля, всеки с поуките и уроците след себе си. И знам, че във всеки ще търся теб. Вероятно ще се влюбвам още пъти. Но няма да бъдеш ти.
По някакъв много странен, приятен и неразбираем начин нещо ме тегли към теб, привлича ме. Твоята красота, безупречния външен вид в съчетание с острия ти ум и неподръжаемо чувство за хумор - не се забравят!
Знаеш ли, обичам те и винаги съм те обичала.
Още от 2015, когато те видях за пръв път, те обикнах... толкова невинно, по детски чисто. Бях още дете.
През колко труден момент преминавах, и ти беше единственото ми спасение, единственият лъч светлина, единственият полъх на топли чувства, на щастие.... Моят смисъл беше ТИ! И все още си голямото мое щастие! Чувството на благодарност ще тая винаги в сърцето си за теб!
Обичам те. Имам чувството, че това ЧУВСТВО никога няма да ме напусне. А и не желая. Желая ти всичко най-добро, дори и да си с друга.
Знаеш ли, любовна не е егоистична, никой не е ничие притежание. Затова със смирение казвам, че желая да бъдеш щастлив, там, където си, с когото и да си...
- Д.
|
