Споделена история от Проза, литература |
Роза за Лили
преди: 4 години, 15 дни, прочетена 1640 пъти
Първият път, когато я зърна в галерията, в онзи зноен предиобед, заведен там заедно с останалите от класа на нейната изложба, Мартин мигом забрави всичко около себе си и като в полусън тръгна към нея - което имаше комични последици - той залитна и за малко да повреди един от нейните шедьоври - портрет на малка пухкава пианистка с лилава панделка.
Минутите сякаш напук запрепускаха - а на него му се искаше целият свят навън да се продъни внезапно в някаква бездна, и само това място да остане - като малък, самотен остров - единствен в безкраен океан.
От този момент нататък той живееше за моментите, в които ще я вижда отново. Непрекъснато се озърташе из улиците, сърцето му полудяваше в гърдите, щом очите му съзираха слаба и висока чернокоса дама - и като пронизан с кинжал се чувстваше, щом разбереше, че се е припознал.
Тя се превърна в негов идеал - идолът на неговото късно детство, юношество, младост.
Завършеност. Апотеоз на всичко онова, което великите творци през вековете с жар и трепет са се стремяли да пресъздадат през хилядите безсънни нощи, в които Красотата е направлявала техните ръце.
След много усилия и безсънни нощи, влюбеният ученик успя да открие адреса ѝ.
Щом стъпеше на тихата, китна уличка в края на града, чиито дворове представляваха същинска феерия от цветове, Мартин преставаше да се владее. Ароматът на разкошните цветя го галеше и отвеждаше в чудни страни, където бе напълно свободен, а той го асоциираше с нейната красота.
Веднъж, избягал за пореден път от училище, той се появи пред дома ѝ, решен да я чака ако ще ѝ цяла вечност. Минаха няколко часа, загърмя, проливен дъжд се изсипа над земята, той бе подгизнал, зъзнеше и стискаше прекършената вече роза в треперещата си ръка, когато колата ѝ спря пред къщата.
Мартин стана, с мъка се приближи до нея, но усещайки, че е забравил толкова усърдно повтаряните думи и че силите го напускат, успя само да ѝ подаде измачканата роза, миг след което се строполи пред изумения ѝ поглед...
Тя имаше дузина обожатели, завинаги обречени да се въртят в нейната орбита - те имаха лица и самоличности, но държаха единствено на това си звание - безнадеждни поклоннници на Лили.
Падаха в краката ѝ подобно на пожълтели есенни листа, но за нея бяха еднакви и незабележими като прашинки. Тя беше необикновено явление - като закъсняла пришълка от нова Атлантида, доведена в незнайна доба на брега от грижовните вълни - прислужнички и пажа вятър. В нейната неестественост, тайнственост и вълшебен блясък се състоеше магията, белязала фатално живота на бледия ученик, който сега лежеше бездиханен пред младата художничка.
|
