Приказката на скръбта
преди: 4 години, 9 дни, прочетена 1447 пъти
Привечер ме посещаваш,
чакаш ме в долината сива,
където облик си придаваш
и започва приказка красива.

Нежна песен ти ми посвети,
и в славей изящен я превърна.
Очаквайки отново той да долети,
ала той така и не се завърна.

Образ мил, но тъй далечен,
навред търсен беше ти.
Но остана блед спомен обречен
завинаги в моите мечти...

Приказка красива, изпълнена с тъга
разказваше ми глас меланхоличен,
обрисувал на небето черната дъга,
за близката ми горест бе категоричен.

Ала този глас така познат
нима моята приказка разказва?
За страхът дълбоко скрит, неосъзнат...
Нима от беда надвиснала ме предпазва?

Отвъд огледалото преминах,
сблъсках се с реалността.
Илюзията великолепна сринах
и трайно настани се в мен скръбта.

Лъжи, обвити в порцелан,
в покой съзнанието заспива,
мираж фалшив, но тъй желан,
нима това не ни убива?

- Reach The Shadows

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 9 дни hash: e05180f1ab

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Много е красиво!

 

...

преди: 4 години, 9 дни hash: c00315593e

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Благодаря! -авторката

 

...

преди: 4 години, 9 дни hash: 956fcc29eb

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Виж сега — за поезия само римите не са достатъчни, прочети за ритмичните стъпки. Успех!

 

...

горе^

преди: 4 години, 8 дни hash: c00315593e

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Благодаря :)

 

...