Споделена история от Проза, литература |
Сигурно е бил вятърът...
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1269 пъти
Не си мисли , че това са били моите сълзи , моите ридания...
Сигурно е бил вятърът...
Ушите ти ,,играят"
Но душата ти правилно ти казва... какъв е този мой шум ,
който издавам аз.
Но не си мисли,че това моите сълзи са били...
Сигурно е бил вятърът...
И знам,че чуваш...
Чуваш всичко,нали?
Искаш да ми помогнеш,така ли?
Ти ми каза,че няма да играеш на игри със мен,
че това твои трикове не са...
Чуваш как някой тихо ридае зад бетонната стена...
Но не си мисли,че това са били и са мойте сълзи...
Сигурно е бил вятърът...
Ти ми каза,че ако имам нужда от приятел ,
по-добре да потърся теб,
да постоя при теб за час , два ...
Каза ми ,че мога да ти разчитам,да ти вярвам,
че мога да ти разкажа за мъките си , за историята си ,
ако имам нужда от приятел ,
теб по-добре да потърся,
И знам ,че чуваш как някой тихо ридае зад бетонната
ти стена, и ти благодаря,че нищо не казваш,
че не разпитваш нахално и безсрамно,че не ме притискаш,
Но не си мисли,че това моите сълзи са били...,
приятелю,другарю
Сигурно е бил вятърът...
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 2 години, 11 месеца hash: 7823b3c62a |
|
1. Поздравления,има какво да се шлайфа,но аз винаги съм оценявал желанието,порива,импулса,а не толкова материализацията на всичко това.Зарадвай ни пак с нещо аналогично.
|
|