Споделена история от Проза, литература |
Есе на тема- толерантност и дискриминация в България
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 2199 пъти
Есе на тема- толерантност и дискриминация в България
Граници на толерантност? Търпимост и това да бъдеш либерален към чуждото мнение? Какво всъщност означава това? И докъде наистина се простира толерантността ни и доколко сме способни да търпим? Ами дискриминацията … особено в нашата държава?
Да си толерантен не означава само да си мил. Означава и да си търпелив във всяко едно отношение в живота ти. Толерантността все пак е един двупосочен процес, за който се изисква както взаимно уважение , така и разбиране от двете страни.
Хората можем и да сме толерантни ,и да разбираме чуждото и различно от нашето мнение на човека срещу нас , но само когато то не ни засяга … поне не пряко. Но когато са различни светогледите ни , когато е различна културата ни , ценностната ни и морална система , възпитанието ни и най-вече възприятията ни за живота и за това как трябва да се живее той , нерядко се стига до сблъсъци и конфликти – сблъсъци и конфликти , които могат даже да прерастнат и да стигнат до физическа саморазправа.
Все пак … трябва да се научим , че всички сме с различни мнения и ценности и възприятия , и въпреки това дали ни харесва, или не , дали това за нас е приемливо, или не, ние трябва да уважаваме мнението на отсрещния човек срещу нас- отсрещният събеседник срещу нас. Трябва да се научим да разбираме и приемаме непознатото и това, което ни е чуждо , а не да страним от него и да го плюем безсрамно , враждебно. Защото… за да проявиш толерантност и разбиране , преди всичко трябва да си добър и възпитан човек. Да проявиш толерантност – това значи да покажеш светлата си и добра страна , в същото време да не позволяваш на хората да ти налагат своето мнение и морални ценности и възприятия за живота. Трябва да има баланс - баланс между границите ти на толерантност и толерантността ти без граници. И не трябва да допускаш нетолерантните хора до себе си , и когато те ти налагат своето мнение на всяка цена, да се опълчиш и да им се противопоставиш – не за да се правиш на герой , а за да отстоиш своите граници на толерантност!
Дискриминацията днес е едно от най-гадните,отвратителни и неприятни чувства и ситуации,с които днес,съвременния човек е твърде възможно по всяко време да се срещне с. Тя бива много видове:от най-необикновена дискриминация по тема и въпрос на етнос,религия и морал,чак до откачена сексуална,видова,социална и полова такава. Едно,обаче е със сигурност-независимо от кой от по-горните приоритети,които изброих спада,тя няма как да не остави своите дълбоки отпечатъци и следи във вече поквареното,омърлушено и наранено от гаврата човешко сърце и душа.На кой по точно ли?-На големият или малък,подрастващ,опознаващ все още или тепърва света и хората в него,човек. И истината е,че колкото хора биват повече умишлено изолирани и дискриминирани заради някакъв си глупав обществен приоритет,то какво всъщност остава да мислим,че ни очаква за напред в бъдеще? Може би дискриминационно чаено парти със сладки и курабийки? Ами,не!
Всеобщо известно е,че хората,които подлагат други хора на дискриминация и изолация(било то техни колеги,работници или сътрудници в работата,или пък съученици и връстници,също и деца,и други) го правят съвсем умишлено,за да се почувстват по-добре чисто психически и най-вече,за да се мислят за по-силни,утвърдителни и уверени от останалите. Но е време тези гадинки да спрат да правят това нещо,защото, повярвайте,дискриминацията също има своите последици-както физически,така и психически,тоест такива,които могат сериозно да навредят или влошат психиката на човека.
На първо място дискриминацията или още така в превод от мъртви латински ,,правене на разлика",трябва да бъде спряна,тъй като това е една от най-основните причини масово хора да слагат край на живота си,самоубивайки се. И тук не говорим нито за мъже,за жени или пък деца-говорим за всички хора по равно и както в действителност е. И никак не е изненадващо,че днес цели 35% от населението в България например,която е родната ни страна,са подложени на този ужас,а в същото време и кошмар и срам,но не е срам за тях,а за нацията ни,която не може да спре това,а напротив-сякаш потвърждава лицето и властта на дискриминацията. Тогава пък,мили хора,какво остава за в бъдеще?
Втората причина поради,която това нещо трябва да се спре,е,защото когато човек е подложен на дискриминация,той лесно може да изпадне в депресия,като тя може да варира в графиката от проста лека до сложна и умерена степен. Заедно с това се понижава и самооценката на самия човек. Неговото самочувствие спада,в резултат на което може да се стигне и до крайни последици:внезапно пристрастяване към алкохол и оттам да се изгради алкохолизъм като вреден и постоянен навик,пристрастяване към цигари и вредни,опасни,даже в някои случаи и наркотични вещества,отключване на агресия и неосъзнато ,,придобиване",отключване на пасивно-агресивна личност,озлобяване към околните и още куп редица неща. И ако това не Ви се струва като нищо,а то всъщност в голяма степен е нещо,смятам да напиша малко и от моите лични преживявания,но не за да се убедите,а само за да разберете,видите и прочетете.
Още когато бях в първи клас,имах проблеми със създаването на приятелства. По това време бях на шест,а съучениците ми с година и половина по-големи от мен.Е,ето кой беше първият мотив,с който си помислиха,че може да се възползват-разликата в годините. Така минаха четири гадни и отвратителни години. Сигурно се чудите,,Ами тогава,какво остана за другите ти ученически години?". Отговарям: Ученическите си години просто нямах възможността да ги изживея,както трябваше. Те дори бяха по-отвратителни и гадни,отколкото миналите предишни. Така от 5 клас до началото на 7 бях подложена на дискриминация от цялото училище. ,,Цялото училище?!"-Да,цялото училище! Но то,милото училище не бе виновно. Бе виновно само за това,че ,,подаваше най-благо",покорно уше на едни завистливи,зли,злобни,невъзпитани,инвитро родени тризнаци,отколкото да слуша себе си. Бях отбягвана от всеки,никой не говореше с мен. Плюеха тайно по гърба ми,по мен като някакви конски мухи и изпращаха други да се заяждат и подиграват с мен. Но тук,всичко бе породено най-вече от завист и злоба,че задминавах класа по всички предмети,докато в 7 и осми клас-там бе друго. Там бе въпрос на възпитание,висши и морални възгледи и ценности. И общо взето бе дискриминация от страна на ,,перфектните ми,прекрасни"съученици поради темата секс и сексуално образование. Но не си мислите за такова сексуално образование в училище,ни най-малко даже! Тоест,отново бях подложена на дискриминация и тормоз от целия клас. Защо,защо ли? Защото не правех секс,не слушах чалга и не гледах порно-и все още не правя нищо от това и не смятам да го правя за в бъдеще! После беше въпрос на ,,А,ама тя е осиновена и по-малка. Значи ние ще я командваме!". Но да си призная,въобще не ми дреме,че съм осиновена.Аз си го знам това нещо още откакто бях малка,пък не ми пука и за това,че и за цвета на кожата ме ,,съдиха". Аз съм си аз и това е-свободна и независима! Единственото нещо,обаче от което все още ме е срам и се чувствам ужасно е факта,че аз просто се чувствам някак изгубена. Не се чувствам аз,а някоя друга. И,не! Не пиша това,за да ме съжаляват! Пиша това,защото това също е друга последица от дискриминацията-това ти самия да се чувстваш постоянно объркан,зле,изоставен,подценен,пренебрегнат и да усещаш,че сякаш носиш около врата,ръцете и краката си невидими,тежки,железни окови-невидими за останалите,видими за теб,оковите на някогашното,безпощадно бреме,свлякло се на леките детски рамене.
И като извод,който трябва да направя тук и сега,то хиляди пъти бих написала и казала на глас: Всички ние сме хора и трябва това нещо да го осъзнаем-,че да виждаме нещо различно в някой и хайде сега да го мачкаме,е тотално нередно и ненормално и отвратително! Хората трябва да проумеят,че всички ние сме равноправни,а не положителни или отрицателни все едно сме някакви букси на даден амперметър. И че тези хора,които са долни,самата дискриминация ги прави още по-долни в сравнение с другите долни такива. Само дето и ,,горни" хора останаха да се появят. Малки или големи,черни или бели,деца,мъже или жени,осиновени или пък инвитро родени,хай,няма значение! Всички НИЕ СМЕ ХОРА! Не сме някакви божества,а просто хора и като такива трябва и сме длъжни да се държим! Но не като някакво досадно задължение,а като просто едно чувство на поне малко човечност. И ако ние продължим да вървим всячески по този грешен път-ние и самото ни вече супер опростяло общество и на общество няма да стане,а ще се превърне в една животинщина,нищо друго.Дискриминацията е зло,също както и нейното лице е зло! И ако наистина искаме по-добър живот и по-добро бъдеще поне за нашата страна,време е всички единодушно и не просто едногласно,двугласно и така нататък... Време е колкото е общото НАСЕЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА НИ БЪЛГАРИЯ,ТОЛКОВА ХОРА ЗАЕДНО ДА ИЗКРЕЩЯТ ВСЕОБЩО: ,,СТОП! ДИСКРИМИНАЦИЯТА-ТЯ НЕ ТИ ОТИВА!" И другото нещо,което да направим е просто да протегнем човешки ръка към този,който има нужда.
|
