Свидетелство
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1129 пъти
Живея по малко и по много, хем съм тук , хем не съм .. и съм всичко и съм нищо. Познавам безграничната болка и радост, усетила съм всичко и същевременно нищо...неука е душата на геният, защото познанието идва отвъд знанието. Била съм само мисъл-гола илюзия във вакум, но съм била и само чувство-тиха лудост, танцуваща върху жаравата на свободата. Ходила съм много, но не съм стигала никъде и съм стояла пътувайки в различни измерения. Обичала съм всичко и всички, само "него" не срещнах, за да го обичам, като във книгите...истински, защото само във книгите любовите са истински...тях времето не може да убие. Писаното остава, неказаното също.. остава дълбоко в мастилото на душата ти и свидетелствува, че още я има, че още е твоя...