Споделена история от Проза, литература |
Стокхолмски синдром
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1130 пъти
Искам да те забравя, ,,скъпи" Стокхолмски синдром,
защото…ме е срам- да обичаш един човек,да си лудо влюбен
в него и той да е лудо влюбен в теб също,а от друг да си привлечен по някакъв много странен начин(не сексуално) ,
да го мразиш и в същото време да умираш вътрешно всеки път,когато го видиш.
Нима…това е чувството да си привлечен от своя насилник-било то емоционален или сексуален? И да се чудиш … как си изживял с единия човек толкова много нежност ,любов,ласка и всеотдайна подкрепа и прекрасна човещина, а от другия…грубост,простащина и животинщина ,и в същото време,колкото и да се страхуваш от него,ти да го защитаваш и да го оправдаваш,и да си казваш ,, Може би…заслужих това!”. Майната ти , Стокхолмски синдром! Отивай си! Тръгвай си! Не съм ти роб! Махай се... , Стокхолмски синдром! Махай се...
|