Двамата Серафимовци
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1204 пъти
Двамата Серафимовци
Това е история , случила се точно преди цели единадесет години. История , случила се само че не на мен , а по-точно на моята майка.
Било вече зима. Месецът…месецът бил декември – последният от отиващата си година.
Моята майка се връщала от Бургас , пътувайки обратно за Карнобат , шофирайки по магистралата ,, Бургас – София “ . Зимна дива виелица ,, царувала “ над цялата магистрала . Нечовешки студ сковавал изцяло всичко по пътя си и леден мразовит вятър огласял снежната зимна атмосфера със своята войнствена песен – надаваща свирепо бойния си вик , на всяка втора минута , на всяка втора секунда .
Мама пътувала . Била нетърпелива да зарадва своето дете – с подаръци , сред които … най – важен , който щял да допринесе за магията на Коледа , била свежа и така зелена , все още не украсена от детските палави ръце , елха . Колата за нещастие , започнала да отказва . Странен стържещ звук започнал да се издава . Нима това бил ревът на колата???
-Оф , трошчице моя , какво пак има , мила ? – изпухтяла обезпокоена от внезапната промяна на звука колата си мама .
Колата , разбирайки сякаш думите на мама , ѝ отвърнала по своя си начин , ала … най – вероятно на пук … Усещайки обаче , че нещо лошо е на път да се случи , мама изтеглила колата си в аварийната лента на магистралата . Точно в този миг … колата изцяло загаснала .
Мама се ужасила , но все пак решила да остане бойна до край . Превъртала и превъртала ключа на колата , не спирала да натиска всички възможни педали на колата , уви… всичко било безуспешно . Когато посегнала към телефона си , видяла , че няма никакъв обхват . Не ! Мама попаднала в голям и ужасен капан - неочакваният капан на снежната зимна виелица и безмилостният господар- вятърът , разхождащ се навсякъде из магистралата и заснежените полета наоколо
-Не , не , не! – изкрещяла ядосано мама , удряйки с две ръце , с две вече студени и посинели от студа длани по кормилото на колата – Боже Господи , ами сега … какво ? Какво ще правя сега ? Милото ми детенце … с баба си е … сами са у дома , а аз дори и с тях не мога да се свържа ! В колата вече е студено и … измръзвам …измръзвам , Боже . Не мога … не мога да си позволя да остана тук , Боже … помогни ми някак си , дай ми знак , че все от някъде ще ми дойде помощ – помолила се мама .
И … наистина било ужасно студено , мразовито и сковаващо време . Снежната виелица , сякаш присмивайки се на моята мама , се увеличила още повече , само и само за да я затрудни и уплаши . Вятърът задухал още по – свирепо в сравнение с преди и студът , подчинявайки му се , също показал лошотията си . Нощта настъпвала. Коли и коли минавали и подминавали без никакво съчувствие и емпатия моята майка , попаднала трагично в тази неочаквана беда .
Изведнъж , сякаш като едно чудо , като една чута надежда и молба , непозната кола спряла също като мама в аварийната лента на магистралата , само че малко по- напред от нея . Мама се загледала във въпросната кола . От нея слезли двама напълно непознати за нея мъже . Те стъпили със своите тежки обувки на твърдата и обилно-заснежена земя , и се приближили бавно , но за сметка на това решително към моята майка , най –вероятно … , за да не я уплашат .
-Госпожо , добре ли сте ? Да нямате случайно някакъв проблем с колата ? – запитал единият от мъжете мама .
-Колата ми – прегракнал за момент гласът на мама – колата ми спря . Не иска да запали – оплакала им се тя .
- А пробвахте ли да я запалите отново , след като е изгаснала ? – обадил се другият мъж .
-Пробвах няколко пъти , не иска , не може . Не знам какво да сторя ! Имам и малко дете , което ме чака да се върна у дома при него – отвърнала мама .
Двамата мъже се спогледали , след което ѝ казали :
- Ще Ви помогнем ! Няма да Ви оставим в тази зимна виелица !
- Но как ? – запитала ги мама .
Така … се започнала една спасителна благородна акция от страна на тези мъже – те завързали единия край на едно въже за повредената кола на мама , а другия край … завързали за тяхната кола . Единият мъж се качил в повредената кола , за да я управлява , другият качил мама в тяхната кола ,за да се стопли и започнал да кара колата . Така … колата на двамата мъже теглила колата на мама през цялото време . Пътьом , докато мъжът карал колата , в която била и мама , тя забелязала на задната седалка купища опаковани подаръци , плюшени детски играчки , сладки , детски разнообразни дрехи и плодове . Не можейки да държи на страна повече любопитството си , без разбира се да нахалства , тя събрала кураж и смелост у себе си и попитала мъжът до нея , управляващ колата :
- Прощавайте , ако мога да попитам без да нахалствам много , за какво са Ви тези плюшени играчки , детски дрехи , сладки и подаръци ?
Мъжът , чувайки това , се засмял дружелюбно на въпроса на мама и ѝ обяснил , че всяка година по това време той и приятелят му доставяли подаръци , храна и дрехи на изоставени деца в един детски дом , за да могат да направят Коледата им малко по- весела . Мъжете бързали ,но все пак настояли да оставят мама точно пред къщата ни . Когато я оставили пред къщата ни , тя искала да им плати и извадила портмонето си , за да им даде пари . Мъжете започнали да ръкомахат и да клатят глави , казвайки ѝ , че няма нужда да им плаща . Те били достатъчно доволни от себе си , че са помогнали на някого в беда и за тях това било даже много повече от награда .
- На добър път , мили и добри хора ! Благодаря Ви ! –извикала на раздялата мама .
Мъжете махнали с ръка за довиждане с усмивка на лице и потеглили да изпълнят втората си предназначена и планувана мисия . Мама така и не успяла обаче да разбере как се казват въпросните ѝ спасители. Те пожелали да останат анонимни и поради това …мама решила да ги нарече Серафимовци . От името Серафим , което означава ,, ангел “ . И години по – късно , след като аз имам несравнимата чест да знам историята ѝ като нейна дъщеря , аз решавам да Ви я споделя . И тъй като не мога да срещна тези мъже , да им благодаря за милия жест , който са направили , да ги попитам как се казват и да им стисна ръка в знак на благодарност , за това което са направили , аз казвам :
Това е историята , която не само бих искала да запазя за себе си , но и да запазя . Това е историята на мама от преди цели единадесет години , която не само искам да запазя , но … и да разкажа и чрез нея най – вече да предам посланието , че има все още хора , които са с добри и ангелски сърца , че когато някой от нас или някой друг изпадне в беда , е хубаво да му се притечем на помощ и да му помогнем без да очакваме нищо в замяна от него поради нашия ,,подвиг “ . Да предам посланието , че все още има такива хора – Серафимовци – Ангели , ако вече няма …. След тези изминали единадесет години , поне да се опитаме да бъдем такива – не Серафимовци , а да бъдем просто добри хора ! И макар и писмено , макар и да не знам тези мъже , искам да им благодаря , че са спасили мама и че не са я оставили сама в тази зимна виелица ! Защото … ако не го бяха направили … моята Коледа нямаше да бъде Коледа , нямаше да бъде един вълшебен , весел и прикъзен без моята майка – без нейното присъствие , нейната незаменима за нищо на този свят майчина любов . Обичам те , мамо ! И ако аз не мога да срещна тези мъже ,или ако ги срещна ,но не им кажа ,, благодаря за това , че сте спасили мама преди единадесет години в онази снежна зимна виелица на магистралата ,,Бургас – София “ понеже не ги знам,а ти ги срещнеш и ги разпознаеш , кажи им , мамо , кажи на тези хора , на тези мъже , че имат моята благодарност до живот !
Благодаря!