Споделена история от Проза, литература |
Горчиво вино
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1190 пъти
Горчиво вино
Това бе и е нашето горчиво вино , мили мой – в денят , в който ти изчезна завинаги от живота ми и денят , в който аз изчезнах от твоя такъв.
Ти ми бе всичко – живота и сърцето, защо захвърли го просто ей така, без да кажеш , че отиваш си - не по свое собствено желание , а по дума, закон, слово, наредба на съдбата?
Боли ме силно, чувствам се ужасно болно, не спирам да плача и осъзнавам…,че без теб всичко е така празно , пусто , проклето… Тъжно е … и дяволски страшно , мъчително да зная , че теб вече завинаги те няма,че завинаги си тръгна, че изчезна … без ,,чао“ , ,,сбогом“ да продумаш.
И сърцето младо в гърдите страдалчески бушува - , че за едно последно ,,чао“ , ,,довиждане“ , ,,сбогом“ не успях да те прегърна , целуна.
Казват … времето лекува … Повярвах , но … всичко … оказа се лъжа, измама … Сърцето ми , душата ми – те все още тежко боледуват , за теб … очите ми всяка нощ плачат .
Прощавам ти , че думичката ,,сбогом“ не ми каза! Прощавам ти, че тайната си не ми каза -, че болен си и остават ти малко дни преброени , докато все още можеш да живееш , да дишаш…
Чак кръвта ми млада , буйна , на пресъхнало , червено,горчиво вино стана …
|