Писмо до себе си
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1344 пъти
Писмо до себе си
Писма до себе си – какво точно си представяте , когато чуете това : дадени думички, подредени хронологично в един общ ред , словосъчетания или…нещо много повече от това?
Днес хората постоянно изпращат писма , всякакви на разнообразна тематика и то… до най-различни хора. А замисляли ли сте се , какво значи един човек не просто да изпрати , а да напише едно писмо до самия себе си с цел послание , което трябва да осмисли , да приеме? А чудите ли се кой би бил този човек , който би изпратил , би написал писмо до самия себе си? Е , нека това да съм аз!
,, Здравей, мило аз , мило мое аз! Как си? Надявам се да си една идея по-добре! Да не плачеш както правиш всяка вечер , стискайки и прегръщайки възглавницата си здраво близо до себе си. Да не изпадаш в поредните депресии и суицидни , мрачни , тревожни , плашещи мисли. Знам , мило мое аз! Знам колко много преживя , нищо ,че… си само на 15. Другите хора може и да не знаят , всъщност … не им трябва и да знаят … Защо ли? Защото аз бях там! Кога? Къде? Бях с теб ,мило мое аз, когато: когато те разплакваха , когато те нараняваха , когато безброй пъти те унижаваха , когато те тормозеха , когато отнемаха …. буквално всяка една частица животът ти – една по една , бавно ,бавно , не убивайки те с нож или нещо такова , а когато … те разболяха и когато сега ти… се бориш и избираш между това – да живееш, или да не живееш. Чудиш се кое да избереш , нали? От една страна , мило мое аз, знам колко много искаш да се оправиш , но те е страх , нали ? Защото онези идиоти , наречени твои съученици , те плашат все още? Знам, че е така. Знам ,че искаш и че имаш всекидневното желание да умреш – да заспиш дълбоко в съня си без да можеш да отвориш очи , да вдишаш наново въздух. И знам ,че ти е трудно доста тази година. Не само заради съучениците ти , не само заради материалът в училището ти , но и защото изгуби близък човек – това бе твоята любов , нали така , мило мое аз? Комфортно е да ти е тъжно , да се чувстваш така , защото тъгата ти не те тормози , тя не ти се присмива , а напротив , приема те … точно такава , каквато си – не различна , не обикновена , самата ти , самата теб!
Но , мило мое аз , ти трябва да се справиш с тези предизвикателства , които животът ти е поднесъл , защото , ако не се справиш ти сега тук със тях , как ще се справиш с предизвикателствата, които той тепърва ще ти подхвърля ? Как , мило мое аз? Знай , до теб съм! Твоето вътрешно аз никога не те оставило и никога не би те оставило ,то не спи, никога няма да те изостави , то няма да си тръгне от теб , както повечето направиха! Ти си силна и ще се справиш , ще продължиш напред , длъжна си да продължиш напред! Така е … мило мое аз! Така е! Все пак , замисли се , ако животът бе лесен като една детска игра , хората никога нямаше да плачат …
Мило мое аз , това бе писмото ми до теб! Осъзнай се , стъпи си на краката , смело продължи напред! Силата е с теб , вярата е в теб , планът на съдбата също! Знам го! Не се предавай , бори се , но искам преди да спра да ти пиша , да те помоля за една малка услуга – именно , че ако някога решиш да си отдъхнеш , а това ,,някога“ може за теб да се окаже и завинаги , кажи ми , мило мое аз , за да знам – дали да се опитам да те спра от взимането на решението ти , или напротив , да те оставя… да си поспиш … “