Споделена история от Проза, литература |
Като във филм
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1208 пъти
Като във филм се чувствам,
чувствам се под натиск, а не като леко гъше перо,
чувствам , че губя , че не печеля...
че бавно чезна в тъмата на филма...
Все още дишам...
гняв,ярост,тъга,страх,чувство на обърканост-вече не са ми чужди...
Искам да живея , но думите и жестовете на някои хора просто ме убиват,съсипват...
Подавам с надежда аз ръка из тъмата да срещна светлината...
Да се отърва от черно-белият филм,в който попаднала съм и да скоча в един цветен такъв...
чувствам се под натиск, а не като леко гъшо перце,
чувствам , че губя , че не печеля...
че бавно чезна в тъмата на филма...
Все още дишам...
Боже ... като във филм се чувствам аз.
|