Споделена история от Проза, литература |
Изгубеното момиче
преди: 3 години, 11 дни, прочетена 1360 пъти
Изгубеното момиче
Аз съм изгубеното момиче, което избяга от дома... Срещнах Камбанка - малката , мила , дружелюбна фея... Така...полетях из небето със нея... Прекосихме земи , прекосихме обширни води... Ала , по случайност , защо ли , срещнахме и попаднахме на злият капитан с една кука вместо ръка- Хук!
Той забеляза ни и на своят екипаж нареди ,, стреляйте по тях , свалете ги!" И ето , че на помощ подаде се Пан! Кой Пан? Е , как кой Пан? Ами , Питър Пан! Той безстрашно ни спаси и в неговата земя заведе ни... ,,Аз съм Питър Пан! Това са изгубените ми приятели"-каза Пан
,,А ти коя си?" - запитаха ме те ,,О , не ме мислете , аз съм като всички вас!" ,,О , каква изненада! Какво чудо на небесата! Изгубено момиче!"- ахнаха изгубените приятели на Питър Пан ........................................................................................... Вечер е и всички сядаме край огъня ,,Разкажи ни историята си , изгубено момиче!" Замислям се за миг и почвам да разказвам историята си аз , но не със прости думи, а с музикални слова!
,,Имаше едно време,в което през цялото време бях сама И имаше къде да живея , къде да отида, но нямаше място , човек , който да нарека дом... Единственият приятел бе ми луната, но дори и тя оставяше ме сама понякога Тогава ... една нощ, готвейки се за пореден път да затворя очи, пожелах да полетя! И ето ме сега ... съм тук сред вас! Коя съм аз? Е , как коя към аз? Аз съм изгубеното момиче от Небивалата земя!"
Facebook-*
|
