Споделена история от Проза, литература |
Уча се да дишам...
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1252 пъти
(Моля да ме извините при възникнали пунктуационни или правописни грешки, пиша историята импровизирано и много емоционално)
Всяка прилика с лица и събития е случайна.
УЧА СЕ ДА ДИШАМ
(една измислена история...или не чак толкова)
Малко проза, малко истина и много уиски...
Аз съм Тина. Така искам да се наричам.
Живея на тази планета с голям оптимизъм. Или поне живях така до ден днешен...
След 2-3-4-5 опита да обичам (и това да е реципрочно), вече съм на етап, в който едва се изстъргвам от леглото сутрин. Алармата звъни, и е време за ставане, време да се преструвам на щастлива, време да се уча да дишам и да проверя отново пулса си, и с разочарования да разбера, че все още го има.
И сега човека, който чете се пита "Защо бе Тина, какво толкова ти се е случило? Какво те направи полутруп?"
Ами драги ми читателю, Любовта ме направи труп, носещ се час по час, минута по минута в хорското ежедневие и в техните безсмислени задачи... Е че какво и е на Любовта ще се запитате вие...Чувството е сладко, безтегловно, сякаш губиш по една мозъчна клетка, всеки път, когато видиш обекта на твоите желания...
Е, щом настоявате ще ви разкажа...
Ден 1 от Любовните ми приключения: Аз - вече навършила 19г. - Патрик - с неясна възраст, но с много галантно отношение и усет към живота. Незнайно как и защо съдбата преплете пътищата ни.
Срещата ни беше внезапна, но неописуема с непреодолим стремеж да опознаеш другия в най - малки детайли. Преминавайки безтегловно през дните, които прекарваме заедно, влюбването беше неизбежно. Но всяка приказка си има край... нали така? С голямо учудване разбрах, че името на Патрик съвсем не е Патрик. Не работи там където казва, че работи и в общи линии всичко около него е лъжа. От върха на главата до петите му, всичко беше лъжа.. Няма да изпадам в подробности, края на познанство с "Патрик" е ясен, а влюбването остана само за мен, да боли, да ме разяжда и да ме остави с впечатлението, че съм глупачка. Ами глупава съм...бях, или може би все още съм.
Не след дълго се появи Джордж, ученическата ми любов.
Когато бях ученичка ме беше ме страх да призная, че когато го видя сърцето ми тупти бясно, когато го видя, дланите ми изтръпват и коленете ми се подкосяват, да не говорим за мозъка ми, който ставаше на мармалад и не можех да вържа едно смислено изречение... НО нека продължим в настоящи дни... Джордж бе 5 години по - голям от мен, висок 190, снажен, с черти на викинг. Когато ме погледнеше, ме побиваха тръпки по гръбнака и неописуемо вълнение. В една приятна пролетна вечер Джордж призна чувствата си към мен.
О, небеса! Истина ли беше това?
Съкровената и много тайна дългогодишна Любов имаше шанс да съществува, да е истинска! И ето, вече бяхме официално двойка. Огъня на влюбените трепети, които споделяхме не стихваше нито за миг. Желаехме се всеки ден... в парка, във фитнеса, в киното...дори и когато бяхме на гости у приятели. Говорихме си на всякакви теми и дори градяхме планове за бъдещето заедно. Дните минаваха в същата безтегловност, която бях познала преди това. Знаех, че това е Любов. Какво друго можеше да бъде?
Но един ден след цялото това себеотдаване, пристигна до мен потресаваща новина... Джордж ми беше изневерил! Беше дал себе си в обятията на друга... Когато го видях след изневярата, болката беше толкова силна, че исках земята да се отвори и да ме погълне на мига! Както се сещате това не се случи, просто успях да запазя самообладание и да си тръгна. Какво друго ми оставаше...? От този ден нататък си казах, че повече няма да обичам. Всеки ден ронех сълзи по загубеното, не желаех да се храня...сякаш някой беше умрял. Може би аз бях тази, която беше умряла и се носех, като привидение в случванията около мен. Болката беше прекалено силна, моментите в които забравяш да дишаш след раздяла са прекалено много. Не, аз няма да обичам!
Но съдбата имаше други планове за мен. Минаха се месеци и малко по малко, аз отново започнах да се чувствам жива. Точно в този момент се появи и Матей.
Сякаш вселената имаше някаква специална програма, която отчиташе, че съм добре и веднага ми изпращаше поредното предизвикателство.
Матей беше спортен тип, с много развит интелект и с убеждения, за чиста раса, която да обитава земята. За жалост влюбването ми в него отново не закъсня и попречи на това индикирам страшно агресивната му природа. Неговият агресивен нрав ме отблъсна съвсем от Любовта, когато посегна и на мен. Знаех, че вече беше дошло време отново да си тръгна, но този път не предполагах, че той няма да ме пусне толкова лесно.
Започна преследването... Звънеше ми по тридесет пъти на ден. Откриваше всяка моя нова месторабота само месец, след като бях започнала работа. Проклинах деня, в който го бях срещнала. Исках това да свърши и да мога да живея отново спокойно. Година след като си тръгнах от него, един ден, всичко утихна. Нямаше писма, нямаше телефонни обаждания, нямаше и изненадващи посещения. Но навика да се оглеждам на всички посоки и да се придвижвам, като Опосум който се крие от граблива птица, не стихнаха толкова бързо.
Е, с течението на времето се озовах отново в нормалното си съществуване. Успокоих се, смирих се и се отдадох на работата. Следващата ми Любов срещнах точно там, на работното ми място. Мартин... ах, този Мартин!
Всичко се случи (както можете да предположите) толкова неочаквано. Този очарователен мъж със меката си грижовност, така ми завъртя главата, че заминах за друга държава, за да бъдем заедно. Този път всичко изглеждаше различно. Имаше умерена Любов. И двамата бяхме, вече улегнали и предпазливи по свое му. Без много подробности и тази Любов приключи неусетно. Всяко негово обещание се изпаряваше във въздуха, само минути след като го е изрекъл. Трудно е да се живее с човек, който не държи на думата си.Отново очаквах края на нашите отношение, който не закъсня.
Втренчила поглед в миналото, аз забравих какво е да обичам. Всеки следващ опит беше все по - блед от предишния. След тези големи Любови, описани по - горе имаше и Александър, имаше и Васил, и Георги... и нито един от тях не успя да запали отново това усещане в мен. Усещането, когато те целунат времето да спре, вълнението преди да се срещнете, пеперудите в стомаха и всички други емоции, които се случват, когато си влюбен.
Един ден ми стана ясно...! Аз бях изчерпала Любовта си! Но как така?...Задавах си всеки ден едни и същи въпроси...Има ли определен лимит с който се раждаме? И всеки път, когато се влюбим, дали се изчерпва равно количество Любов от резервоара с който се радваме? Не тези въпроси никой не може да отговори. Нито аз, нито Бог, нито дори гледачката на боб или жената с хороскопите, която всяка жена е посетила поне веднъж за любовен проблем.
Не минава ден, в който да не се питам: Мога ли да обичам отново, ще изпитам ли този трепет пак?
И точно тогава, се случи най - абсурдната ситуация, в която съдбата някога ме поставяла.
Влюбих се в човек, който не съществува. Тоест съществува, от плът и кръв, и има акт за раждане, следователно същестува, но не и до мен...физически до мен. Двадесет и първи век с неговото коварство и развити технологии ме пратиха на място, за което не съм предполагала, че съществува. Явно вече илюзиите са на мода. Да продаваш или подаряваш илюзии е станало бизнес и начин на живот. Какво да кажа... Влюбих се в една илюзия. Най - прекрасната илюзия, за която човек може да мечтае. В живота ми дойде непоканен, сержант Кенет. Морски пехотинец със завидно чувство за хумор, изключително сладкодумен и чаровен. Тук няма да опиша края, защото дори аз не знам как свършва тази история. Пише се в момента докато четете! С очакванията съм приключила, но всеки знае, че да мечтаеш е безплатно. А на мен ми се мечтае, на мен отново ми е влюбено..... To be continued...
Послепис: Пожелавам на всеки да се влюби. Не за всеки пътя е толкова труден. Пък и за да срещнеш правилния човек за теб, всички преди него трябва да са се провалили, нали? Стискайте палци на Тина! Тя заслужава този опит да и бъде успешен и следователно последен :) Усмихвайте се папурчета и знайте, че зад всеки ъгъл дебне ЛЮБОВ!
|
