Киберден (част 1)
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1112 пъти
Забележка: Разказът е изцяло плод на художествена измислица. Събитията са измислени, вкл. и тези в бъдещето. Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни! Не си позволявайте да го възприемате различно. В никакъв случай да не се тълкува като подстрекателство!

#

Казват, че за отминалите събития се пишело лесно. Истинският журналист се калявал в бой, а боят в журналистиката бил онова важно динамично събитие, което те хваща по бели гащи в пет часа сутринта, приковава те за монитора за дванадесет - тринадесет часа, а когато свърши и си успял да го предадеш правилно, изпитваш удовлетворението, което може би изпитва хирургът след тежка операция или успешният адвокат след сполучливо заседание - усещането за обществена полезност. Това, само по себи си, безспорно е странно чувство, което задоволява някаква почти свръхестествена, месианска нужда на хората, избрали да практикуват професии като нашата, спрягани за особено значими и отговорни.

Между съставителят на кръстословици и журналистът, способен да работи само в спокойна среда, нямало почти никаква разлика - тези думи на Венко Калчев - човекът, на когото дължа своята кариера - може би десетки пъти са ме карали да пренебрегвам всички сигнали на тяло и душа, че нивата на стрес на които се подлагам не са здравословни и е твърде вероятно скоро да кулминират в нещо, което няма да ми хареса.

Никога обаче няма да бъда съставител на кръстословици. Както миньорът, който влиза в мината с ясното съзнание за това, което търпи, защото прадядо му, дядо му и баща му са влизали, така и аз си давам сметка за това, което работата ми причинява, и много отдавна взех решение да го приема за нещо необходимо и неизбежно.

Всъщност, нуждата да разкажа за това, което се случи в България от 23 до 25 август, не е за да информирам обществото, каквато е мисията на всеки журналист, поне според част от преподавалите ми в журналистическия факултет, който имам чувството, че завърших преди цяла вечност. През тези три години се изписа толкова много за тази най-значима в новата ни история трагедия, че съм убеден, че моята история с нищо няма да допринесе за съвкупността от информация по случая.
Имам личната нужда да напиша това сведение, защото докато пиша тези встъпителни редове, макар и да се каня да разкажа за него, аз все още не знам какво точно беше "Киберден". Надявам се, след като привърша с този очерк, най-накрая да привърша със събитието и то да привърши с мен, да почувствам месианското удовлетворение, което не успях да почувствам дори и след последната статия, която написах през онова лято, но най-вече - да мога отново да бъда отново журналист, защото това е единственото с което мога да съм полезен на обществото.

Някои творения не получават име от своите творци. Причината се корени в двете крайности - често тези неща се струват или прекалено незначими на своя автор, за да имат нужда от име, или още в самото начало е ясно, че както и да ги назоват хората по-късно, когато някой ги спомене, всички ще знаят за какво говори. Така, Мона Лиза никога не получава име от Леонардо да Винчи. Кръщава я Джорджо Вазари, докато пише биографията на да Винчи. Преди това, всички са я наричали "една определена флорентинска госпожица" или "куртизанката с мрежестия воал".

"Киберден", събитие от втората крайност, по подобие на друг терористичен акт - атентатите от 11 септември, също беше сурогатно именувано така от нас - медиите.
Нито един от установените членове Socialove, в нито едно от разменените с властите съобщения, авторството на които беше потвърдено чрез оставената криптографска сигнатура, не даде някакво име на случилите се събития. Винаги съм смятал, че трябваше името да е в множествено число - "Кибердни", тъй като последната атака спря в 01:20 минути на 25.08, което, считано от първата атака в 05:00 ч. сутринта на 23.08, прави без мъничко точно три дни. Това обаче едва ли интересува някого чак толкова.

По-скоро, и тук оставям за момент всякаква скромност зад вратата, въпреки че по природа ми е присъща, като един от най-откроилите се журналисти, отразявали събитието от началото до същинския му край, почти винаги, когато през тези години ме канеха по телевизионни и радио студиа да говоря за атентата, първият и най-често задаван въпрос беше "Какво точно беше Киберден?". Да си призная, този факт ми даваше миг душевно спокойствие, защото освен мен, явно други хора също не бяха разбрали какво точно се беше случило. После бързо се опомнях, че на тях им е простено, защото най-вероятно, като всички останали българи в онази вечер, са гледали некомпетентното отразяване в извънредните емисии на вадещите телевизии, докато аз разговарях в малките часове на нощта с експерти по кибер сигурност, в опит да съм максимално точен с информацията, която публикувам в статиите си, и всичко това отново започвах се чувствам като публикациите на някои свои колеги - изпразнен от съдържание.

За да не се излагам съвсем обаче, бях си принтирал мой превод на първия, встъпителен абзац от статията "2025 Bulgarian Cyberterrorism attacks" в англоезичната Уикипедия, който бях научил почти наизуст и под една или друга форма пресъздавах в ефир.

Текстът гласеше:

"Киберден е популярно название на предварително планирана и целенасочена кибертерористична кампания, проведена в периода от сутринта на 23.08.2025 г. до малките часове на 25.08.2025 г. от крайнолявата вътрешнотерористична организация Socialove на цялата територия на Република България (с изключение на градовете Дулово, Разлог и Две могили и селата Челопеч и Резово).

Използвани са 71 предварително открити и подготвени за експлоатация вектора (входна точка към уязвимост в дадена система - бел. ред.), почти всички от типа zero-day (новооткрити и използвани за пръв път - бел. ред.) в различни информационни системи, част от инфраструктурата на мобилни оператори, интернет доставчици, дейта центрове, служебни цифрови и аналогови радиокомуникации, светофарни уредби и информационни табла, системата за ранно оповестяване чрез акустични сирени, системи за индустриален контрол на предприятия от частния сектор, системи за сигурност на ТЕЦ и АЕЦ, автоматични радарни установки на гражданската и военната авиация, картови разплащания и банкови системи за сетълмент, чувствителна информация, съхранявана на сървъри на държавни институции, вкл. граждански статус, съдебен статус и др.

В серия от съобщения, оставени като текстови файлове на компрометиран правителствен сървър, организацията поставя искания за финансиране от държавата на общо 47 дарителски кампании за лечение в чужбина на тежкоболни деца в пълен размер на необходимите средства в срок от 12 часа, като заплашва, че при неизпълнение на исканията, ще последва (цит) "първият държавен преврат в световната история, извършен с кибер оръжия".

Това е "Киберден" според авторите на статията, към които отправям своите адмирации, преди всичко заради ежедневните усилия да изтриват километричните пасажи с конспиративни теории, добавяни към нея (за съжаление, видно - повечето са от наши сънародници). И да, без съмниние, това е част от статия от онлайн енциклопедия, в която нямам дори и ред участие, и в никакъв случай не е внимателно рафиниран жулналистически анализ, но не мога да ви предложа друго.

Това, което мога да ви предложа, е моя разказ по дни и часове. Разказ, какъвто има всеки българин, защото, на фона на привидно комплексния ни в негативен смисъл манталитет, характерен с толкова много неща, които ни разединяват, ужасът е от малкото останали неща, които все още ни обединяват.

(Край на първа част, следва продължение)