Споделена история от Проза, литература |
Татко
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 828 пъти
Ще те поканя в съня си, татко
При мен нощес да долетиш
Да ме целунеш по челото сладко
С бащинска любов да ме дариш
Да те попитам, да ми кажеш честно
Ако беше част от този свят сега..
Щеше ли да ме обичаш вечно?
Да ме пазиш от назряваща беда?
Стара снимка от бюфета
Беше първата ми среща с теб
Колко млад отлитна на небето
Без да видиш своето дете
Другите деца цъфтяха
В семейства с обич, топлина
А аз се взирах дълго в мрака
И жадувах бащинска ръка
Исках да ми купиш жълта рокля
За рождения ми ден,
Да се пременя с усмивка кротка
И да знам че е от теб!
Да ме хванеш със ръцете здраво
Аз ще ти се доверя..
Колело да карам без да падам
Защото имам си баща!
Така годините минаха,
Вече съм голяма дъщеря,
Аз съм още тук, а теб те няма
Поне ела ми във съня!
|