Обичах те твърде дълго време
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 979 пъти
Вървя в момента към едно място. Навън съм. Вали. Капките дъжд се спускат бързо по земята. Земята се намокря. Сълзи се сливат с водата. Нося цветя в ръката. Обувките ми плачат... или по-скоро е клетото ми наранено сърце?
Връхлитат ме толкова много спомени-сигурно десетки. Може би... дори повече от това...
Вървя в пеша. Облечена съм цялата в депресирано - в депресиран цвят. Цвят, съпровождащ депресията и депресивното, вечната почивка и смъртта, изгнанието и чувството на обезщета. Или... е по-скоро чувство на самота?
Тъжна съм. Прекалено тъжна. В главата ми изникват мислите за хазарт и казино. За алкохол и цигари. Наркотици и сън. Но аз не съм такава. Все още не!
Стигам до мястото. Това е гробът на отдавна-починалия ми приятел, който така и не успях да посетя, когато той умря. Черното върху мен се слива с тъжните мелодии на звукът от тишина. Докосвам пръстта. Докосвам студената плоча-адски студена е- сковаваща те отвътре. Поставям пъстрите цветя, там където трябва - на гроба. И ето, сълзите ми... те отново потичат към повърхността. Гръмотевица огласява всичко. Един път, втори път, трети път. Спира.
- Рали? Р-Рали?
Не! Не е възможно! Чувам го! Чувам гласът на Лео... Успокоявам го, че съм тук и той също успокоява мен, че вината не е моя. Отново на раздяла сме.
- Ах, Лео... Обичах те... твърде дълго време... , но не съжалявам! За абсолютно нищо от това мое взето решение!
Тръгвам си. Вече Вървя из тъмните и мрачни, опустели улици, и ето, пробляскват в тъмата
фаровете на минаваща кола по пътя...
Мъгла се спуска точно като един замъгляващ всичко дим, и то само за миг...
Търся нещо, но не знам какво...
Търся някого - няма го...
Търся спомените си и спомените ни-присъстват... като за
последно...
Тъжно ми е -, за това което някога се случи и за това, което
се случва...
Чувам хор-тъжен хор, навяващ ми само тъга и само
чувство на самота
Паля със запалка ненужна хартия и мръсни, виновни дрехи -огънят се задава, светлината проблясва...
Студът на нощта ми се кара, но топлината от горящите ми и ненужни вещи ме приветства и стопля...
Въздишам тежко- от мен излиза дъхът на люта, зафучала зима
Изведнъж запявам:
- Животът ми със теб бе като циганска сватба...
Изведнъж отварям очи. Изкрещявам звучно. Разбирам, че съм посетила гробът на приятеля си на сън-в сънят си. Затова пиша това...

Р. 16г.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 6 месеца hash: eaffde3d58

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Приятелят ти всъщност жив ли е в истинският живот?

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: 2b147966ad

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Отново си тъжна... Разкажи ни нещо извън личните отношения.

 

...