Споделена история от Проза, литература |
Задушница
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1000 пъти
В ден като този -
съботен и тъжен,
моля се... за всички починали мъртви,
и Бог да им прости...
Мъртвите все още живи са-
със нас и без нас- те
винаги изпращат ни
послания на вятърни спокойни купчинки...
Денят носи техният жив и бродещ навсякъде дух-
гледат над нас и целуват ни ръка...
Те молят се за нас - всеки Божи ден,
всеки Божи час...
Душите на нашите мъртви бродят сред
тъмните и мрачни нощи, озарени от
светлината на восъка...
Те дишат със вятъра и вървят някъде из света...
Прегръщат ни с мисли безплътни,
топлят нашите човешки сърца...
Колко е страшно, задушно и празно
в празните улици, в опустелия от всичко и всекиго
дом…
Моите мъртви са живи оттатък –
моите мисли са техния храм...
Днес... на Задушница... духовете отчаяно мълчат-
, но аз зная-, че дори и с всяка погубена плът,
не умира духът!
Този ден на всички ни се вижда мрачен,
а черната пръст - още по-черна... , дори безродна...
Закъсняла целувка остава по челата на телата ни,
днес палим свещи с молитва към Бог в църквата за
тях!
Те - нашите... някога починали мъртви бдят над нас
, вслушват се в нас и прегръщат ни на раз...
Ние сме в прегръдките на техните ръце,
те- пеят за нас...
Нека Бог прости на мъртвите и нека... ангелите
хранители бдят над всички... нас- от най-късната и
мрачна нощ чак до утринната бодра светлина!
|