За историята на едно момиче - , разказана по малко по-различен начин
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 937 пъти
Някога бях малко момиче, което обичаше да носи червен цвят по себе си. Червеното беше... един от най-любимите ми цветове. Но... както всичко си има своя край и се променя, така и моята представа за този цвят се промени.
Помня кога и как се родих. Но баналното е, че въобще не си спомням по-точно къде. Първият поглед, първите , , родители" в живота ми - жената, която ми бе дала живот и мъжът, който ме бе създал.
, , Здравей, приятелче! " - спомням си как каза ми мъжът, протягайки внимателно своята мъжка голяма ръка, сякаш, за да не ме уплаши. Жената - майка от своя страна само ми се усмихваше, но така и не казваше нищо.
Къде? Къде са мама и татко? Няма ги- никъде физически, а в сърцето?
В някакъв дом съм. Дом, но не като истински любящ дете дом. Има и други деца като мен - оставени и самотни, просълзени и наранени.
Не след дълго идват една жена и един мъж, които много вторачено ме гледат - сякаш съм съкровище, бижу в техните очи.
Взимат ме в прегръдките си и за първи път усещам обичта - тази на родителите.
Прибират ме у тях. А аз не мога да се адаптирам. Докато жената е мила, спокойна и всеотдайна, мъжът е точното обратно копие на нея. Той постоянно ме бие и ме кара да сядам в скута му.
Сега вече съм голяма и съм сигурна, че го е правил само и само, за да се възбуди, докато не се изпразни.
Разделят се. Късат един с друг. Аз ли съм причината за тяхната раздяла?
Заживяваме си двете с жената. Започвам да я наричам по име и обръщение - мамо.
Травма... Блокаж. Отново травма. Следователно- отново блокаж. Никога не съм се чувствала толкова омърсена и унизена-насилена като някаква кучка. И никога няма да забравя денят, в който червената ми кръв започна да се спуска по бедрата ми. Денят, в който ме насилиха... точно като една кучка или пък проститутка.
Така и не казах дълго време на никого. Срещнах любовта на живота си и я изгубих по решение на съдбата. Хранително разстройство и депресия, леле, каква неочаквана комбинация...
Всеки ден, като се замисля, животът продължава да си тече, а мислите за вечен рай, също...