Споделена история от Проза, литература |
Тиха нощ
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 971 пъти
И ето я тихата нощ без нито звън, нито звук.
Само лекият вятър със неговият мил полъх точно тук.
Стоя аз пред отворения прозорец гледайки изкрящите звезди
играят си игриво, тъй мило, и сеят небето ни тъй любимо!
И тишината докарваща това спокойствие, този мир донасяйки
щастие на духът ми тих. Тази нощ тъй красива, тъй любима макар и тиха е тъй силна, пеейки спокойно и тихо в този сън.
--------------
Извинявам се в случай, че има някаква прилика с други теми. За пръв път пиша стихотворение така, че се надявам да съм се справил добре и да им е харесало на челите.
|