Споделена история от Проза, литература |
Никога не е късно*
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 798 пъти
Срещнахме се много късно.
Паяк бръчките плете,
сняг в косите ми препръсква,
времето тече, ... тече!
Трудно ми е да изтръгна
закъснялата любов!
Купидон не се излъга...
Лесна плячка съм за лов!
Давя се във твоя поглед...
Сякаш срещам младостта...
Твоите очи ме молят...
Как сърцето си да спра?
Разумът крещи - "Не бива! ".
Угризения тежат.
Но съм толкова щастлива...
ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!
|
