Ясните дни
преди: 1 година, 3 месеца, прочетена 388 пъти
Ясните дни

На бойното поле светът е едноцветен. Когато падне снарядът се вижда толкова ясно мишената сред целия прах. Знаеш какво искаш и какво трябва да сториш. Просто да я уцелиш и веднага след изстрела да окачиш ближните си на рамо колкото се може повече наведнъж. И този въздух се намножава. Белите ти дробове стават като една разтеглива мембрана с неограничени възможности. Бориш се за свобода, за покой, за вечност и за онази усмивка, тяхната - на твоите хора.
Когато прахта се надигне и целта е достигната, тази мембрана се стопява и въздухът се скъсява, сякаш от твоя бял дроб е останало само парче плат. И идва тежестта на ясните дни. Споменът за подвига и страхът, че мембраната се е стопила безвъзвратно. Ще мога ли отново да бъда силна и непоколебима пред следващата мишена. Усещам се толкова слаба. В свободния, спокоен с безкраен следобед, усмихнат ден, светът не е вече едноцветен. Не мога да позная другите нюанси освен сивото, а те са там - пред очите ми. Нима оттук-нататък само в кариер ще се чувствам жива?