Споделена история от Проза, литература |
Когато Славейка запя за последно (Разказ)
преди: 9 месеца, 24 дни, прочетена 466 пъти
Славейка летеше из небето без миг отдих и почивка- и денем, и нощ. Тя не спираше никога своя полет и размахваше своите малки крилца. Тя бе птица, дребна и дива, пусната от природата да се скита, където иска. Но Славейка, имаше своята една слабост, на която не можеше да устои в живота- това да се опита да не пропее. Тя пееше ли, и пееше в утринното време. След това в здрача. Никога не спираше, защото не се уморяваше, и носеше душата в себе си на даровит музикант.
Една сутрин пеещата птичка кацна на един от многото клони на едно дърво. Слънцето грееше, а листата зашумоляха нежно, та плавно от издишания въздух, който си бе поел вятърът. Славейка пееше отново: толкова мило, толкова сладко, както обикновено.
Внезапно обаче, нещо се обви около телцето на Славейка. То започна да я стяга, че дори да я задушава. Това бе змия, която се беше плъзнала по старата кора на дървото и бе издебнала Славейка. И колкото повече змиевидното същество се огъваше около тялото и врата на славея, толкова повече той чувстваше, че губи силите си на съзнание и будност и прилив на живот. Славейка започна жално и немощно да цирика.
Изненадващо, един човек ѝ се притече на помощ. Той взе от градината на дома си една дървена тояга и с нея повали змията, обгърнала се хищнически около птицата. Змията падна. Човекът я подгони с тоягата и тя бързо започна да пълзи из ниската трева, за да му избяга.
Славейка падна като умъртвена от дървото- безжизнена и бездиханна. Човекът с бързи крачки се върна при нея и я положи внимателно в шепите си. Славейка обаче не мърдаше. Не дишаше. Сърцето ѝ бе спряло да тупти. И човекът, млад мъж, проплака:
-Закъснях, прости ми, малко птиче! Но в същото време славейчето отвори бавно и предпазливо своите очи. Сърчицето му отново затуптя. И то направи опит да заразпърха с криле. То се загледа в мъжа и тихо продума на себе си:, , Моят герой! ".
-Славейка... Ще те кръстя Славейка! - каза весело мъжът. И птичката, разбирайки неговите думи, заразмаха също радостно криле.
Времето минаваше и отлиташе. Славейка бързо се възстановяваше. И през това време изгради дълбока връзка с човека, който бе нарекла и приела за свой герой. Но Славейка виждаше, че раните ѝ зарастват, а това значеше само едно, - че много скоро трябваше да полети отново, да бъде сама. А тя... се бе влюбила в този мъж. В този човек.
И една вечер Славейка реши да признае чувствата си. Тя заразпърха нервно и разтревожено криле. Мъжът я попита:
-Славейке, какво има, мила? И птицата, като чу тези мили и грижовни, и ласкави думи, отправени към нея, проговори:
-Обичам те! Обичам те! Аз... аз се влюбих в теб! Видях добрината в очите ти и загрижеността в душата ти, още щом ме спаси от онази хищна змия! Ще ме заобичаш ли някога, както аз теб успях, още щом съдбата ни сплоти?
Мъжът разбра думите, но отвърна студено:
-Ти си само птица, а не човек като мен! Не си ми сродна душа...
Тези думи раниха Славейка право в сърцето като стрела. Очите ѝ на влюбена душа, въпреки на птица, се насълзиха. Тя излетя през прозореца и кацна на терасата на дома на човека. Той бързо побягна след нея, но тя се спусна в градината му- там, където растяха и красяха всичко едни червени рози с остри бодили. Славейка бе тъжна. Сълзите капеха по земята и напояваха тревата. Тя бе отчаяно влюбена. И толкова чувстваща се изгубена. Не виждаше живот без любов до себе си. Без тази, която бе отдавна спечелила обичта и предаността ѝ.
Малката птичка застана до червените рози. Първо ги вдиша. Усети аромата и сладостта им. Но най-много, тя поиска да усети бодлите им. С последния си поет дъх Славейка се доближи до един бодил и той я прониза в сърцето. А тя, запя: красиво, но жално. Не от болката от бодила, а от раздялата и отхвърлената ѝ любов, която бе признала и искаше да сподели. Славейка пееше ли, и пееше, а бодилът все така се забиваше все по-ожесточено и настървено в гръдта ѝ на птица. Славейка издаде последния си звучен тон, последната си песен на пееща птица. Тя падна внезапно и издъхна на място- там, в градината на човека, който обичаше. Мислеше, че така щеше да успее да спечели любовта му, -когато запее за последно.
Р.
18г.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 месеца, 24 дни hash: 3ce7e95bd1 |
|
преди: 9 месеца, 24 дни hash: 899b297931 |
|
преди: 9 месеца, 24 дни hash: 6ceebb0bd6 |
|
3. Хареса ми разказа ти.
Имаш талант.
|
преди: 9 месеца, 24 дни hash: 3a0738e832 |
|
4. Доста експлоатирана тема, т. е. без да се обиждаш, но няма оригиналност в сюжета. И самото изпълнение не е шедьовър. Но в крайна сметкаа, ако ти се занимава, ок, пиши, може пък във времето да успееш да сътвориш нещо по-значимо.
|
преди: 9 месеца, 24 дни hash: 5238c2cc02 |
|
5. Прекрасно, имаш талант!
|
...
преди: 9 месеца, 23 дни hash: 030d0937e2 |
|
6. Недей следващия път да представяш преразказана та версия на "Славеят и розата" с леки промени в сюжета като твой разказ. Нарича се плагиатство. Но някои от потребителите още четем и веднага можем да познаем. Пиши, с вдъхновение, но свои неща.
|
преди: 9 месеца, 22 дни hash: c0b4916fcb |
|
7. От 6 "Славеят и розата", Оскар Уайлд
|
|