Там - сред облаците (Размисли)
преди: 11 месеца, 14 дни, прочетена 431 пъти
Политам някъде сред бели облаци. Нависоко, на обширно. Сред синьо, сред ветровито. Ах, колко е топло тук, толкова че ми се стопля душата. Лъчите на слънцето се заиграват по лицето ми. Аз летя. Аз летя!
Летя като птица-волна и свободна. Имам и криле. Ангел ли съм? Имам ли тази чест? Летя като птица, но и спирам, и кацам ту на облаче бяло, ту отново ме понасят ръцете на господаря на небето- вятърът, задвижващ живота.
Сред облаците бели- понася ме вятърът към царство небесно и красиво: земя от пухкав бял облак, малки къщички. Преди тях има една небесна порта. Там, пред нея, застанало е ангелче крилато. То ми се усмихва и ми дава знак да полетя с него-към Небесното царство.
Влизаме. Вратите се отварят. Ангелчета крилати и облачета-човеци ни посрещат с радост. Уют, уют и щастие!
Развеждат ме из своето царство. Къщичките им са малки, но сърцата огромни, големи, туптящи! Бели птици прехвърчат из небесата на синкав цвят. Ето го! Ето го и Него- Дядо Боже, Дядо Господ!
Той е целият бял, в бяла роба. Толкова красив, толкова мил. Добрият мъж е тук, пред очите и душата ми на дете! От него се излъчва светлина. Ръката му се протяга, изстрадала и все пак, пълна с добро, пълна с любов.
Извисяваме се още над човешкото. Там виждам и любимите си хора, но в ангелски образ. Виждат ме и долитат при мен. Прегръщат ме. Не смогват да ми се нарадват. Също както и аз на тях. Обичам ги. Липсваха ми!
Виждам и него- изстрадалото момче, което някога обичах. В прегръдка чиста свята топла ме обгръща.
Но време е отново да се върна на таз земя... А така не искам! Но няма как...
Отварям очите си. Поглеждам през прозореца-моите любими святи ми махат от небесата.
Ех, нечовешко е как любовта и обичта успяват да събират, макар и за малко, макар и за кратко. Но тя обича всичко, що е у хората, които се обичат. Поисках да ги видя. Видях ги- там... в Небесното царство. Там- сред облаците.

Р. 18г.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 месеца, 11 дни hash: 5c411c0ca1

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Претрупваш, не спазваш елементарните изисквания за рима... Дори не го изчетох цялото докрая, защото е поднесено натоварващо, неразбираемо. В поезията е хубаво да мислиш, преди да пишеш. Написаното от теб все едно е написано от човек на психотици, с извинение - просто бълваш дума след дума, без да влагаш смисъл и да го обработваш през поетична призма. Ако имаш желание да пишеш - опитай с проза или просто не пиши...

 

...