Споделена история от Проза, литература |
Капанът на изкушението-разказ
преди: 1 месец, 11 часа, прочетена 146 пъти
Споделям част от мой разказ, който написах набързо докато пътувах. Искам мнения дали е увлекателно и интересно или пък напротив.
Докосвайки усните си и вплитайки ги в целувка около тях се разнесе странно усещане. Колкото познато толкова и непознато. Познаваха се от години. Но никога толкова. Вивиан се замисли дали целувката не е прекалено дълга и колкото и да и се искаше да и се наслади секунди преди да усети, че ще се потопи в доволство, което няма да се изпари току така, от съзнанието и тя се отдръпна, не толкова рязко, но достатъчно да сложи точка на момента и да заяви, че това не е редно. Погледна Виктор право в очите с рязък и пронизващ поглед и с още по рязък тон отсече:
- Не забравяй, че сме брат и сестра!!!
- Доведени - усмихна се деликатно Виктор и погледна встрани за секунди. Вивиан долови лека наглост в усмивката на доведения си брат и понечи да отвори уста за да каже още нещо, но още преди да е започнала той я прекъсна:
- Освен това ти харесва адски много!
Вивиан въздъхна яростно и се тласна с нежните си тънки ръце назад от раменете на Виктор. След това се обърна оглеждайки се за чантата си, но той я обърна към себе си хвана двете и китки, приближи ги една до друга, след това ги приближи към гърдите си, така че, тя да постигне максимална близост с нея и, прошепна в ухото и:
- Не се прави, че не очакваше с удоволствие, това което направих току що…
- Коеееее? - възкликна нервно опитвайки се неуспешно да се освободи от хватката на доведения си брат, Вивиан.
-Това да те спра да си тръгнеш, глупачко! Искаш ли да си ходиш? А? - попита я Виктор и рязко я пусна, направи няколко бързи крачки назад от нея, посочи с пръст вратата, след това даже я отвори и гледаше към нея с широка иронична и адски самоуверена усмивка.
Вивиан се почувства адски неудобно в кожата си, защото Виктор беше единственият мъж, който успяваше да я уязви, да я изкара извън ритъм, да я издигне в небесата и после безмилостно да я пусне от там. Да погъделичка сетивата и. Да погали егото ѝ, а понякога и да му зашлеви шамар. В този момент тя наистина щеше да си тръгне, защото на достойнството ѝ, друг избор не му оставаше, но преди да го направи, въздържа въздуха си и секунди преди да я връхлетят емоции и очите и да се изпълнят със сълзи породени от безпомощност, хладно попита:
- Защо го правиш?
- Кое?
- Играеш си с мен!
- Ти ме поиска първа.
- Ако се имаш за по разумен, и зрял защо не ми показа, че е грешно.
Виктор с бавни стъпки се приближи към Вивиан, положи двете си ръце около кръста и, повдигна я от земята и я намести върху скрина, пред който бе застанала. Когато отново се намираха в непосредствена близост един до друг, гледайки я уравновесено и спокойно той пое въздух и изрече:
- Нали помниш? ! Единственият начин да се отървеш от изкушението, е да му се отдадеш.
- А след това? - попита Вивиан, като плахо и бавно повдигна погледа си отдолу нагоре, и го погледна в очите, но този път не толкова съблазнително и уверено, а някак зачудено и може би плахо.
- След това изкушението спира да има власт над теб, чувствата и разума ти. В сякаш вече си опитал от забранения плод, познаваш вкуса му, и неизвестното вече не те привлича, понеже не съществува. - завърши той ѝ като междувременно прокарваше пръсти през гъстата ѝ, къдрава и тъмна коса на Вивиан, в опит да я накара да се отпусне в ръцете му.
- Ами ако вкусът ти хареса, и се пристрастиш към него? Ако се превърне във единственото нещо, от което изпитваш необходимост да вкусваш до края на дните си!
- Ако имаш шансът да опитваш от плодът многократно, и то, когато ТИ самата пожелаеш, в даден момент той ще се превърне в безвкусен, за теб, чувствата ти и ума ти… ще стане толкова скучен и безразличен. Ще имаш нужда от нещо ново и свежо…
Тук завършваме. Ще се радвам да чуя каквито и да било мнения.
|
