Дъщеря (Стих)
преди: 1 месец, 5 часа, прочетена 84 пъти
Тя е малко момиче. Едно красиво диво кокиче. Но пораства, превръща се в жена. Коя е тя?



Времето лети, то, не пита, и тя се разгръща като цвете под топъл лъч светлина. Ранима, боязлива, на майка си прилича, но от теб е взела и смелост, и сила.



Смях е на твойте устни, тя е и твоя полет, и птицата на твоята душа.



Твоят ден е, но и твоите мъки, и твоите сълзи. Но, признай си, твойте най-радостни сълзи са, когато тя те има за баща.



Коя е тя?

Тя е твоята дъщеря!

Р, 18г.