Споделена история от Проза, литература |
Боли ме кракът
преди: 28 дни, 4 часа, прочетена 249 пъти
Пиша от близкото бъдеще.
Бях на двадесет и седем. Поради някаква нелепа причина се разгневих и исках да ритна първото меко нещо, което видя. Засилих кракът си към една купчина с дрехи, но уви под нея имало малко шкафче.. Не знам кое е по-гадно? Две седмици, лежейки да гледам климатикът над мен как бръмти или собствената ми вина как можах сам да се скопосам така.. Уплаших се. Какви ли не мисли ми се въртяха в главата, как с кракът ми съм бутнал първото блокче от доминото, което ще ме довърши. Имена като Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус и много други са починали на 27.. Това ме наплаши още повече.. Дните минаваха един след друг, стаята ми ставаше все по-мизерна, а кракът ми не оздравяваше.. Отвън нахлуваше фабрично бялата депресия на февруари и отчаянието се засилваше. Човекът с името „ Февруари” ще да е някой прегърбен старец с бастун, едвам избутващ пътя до магазина, а аз приличах на него. Нито исках да съм тук, нито сега, нито да съм аз.
Реших се да отида някъде другаде. Къде мога да отида с този крак? Реших се да си дръпна Need For Speed Underground. Онзи свят, който помня от дете, бе единствената дрога, носталгията ми. Тръгнах да си правя профил и играта ме попита как искам да се казвам? Веднага в съзнанието ми се яви сцената с нелегалният емигрант отишъл в миналото.
- Моля да ми кажете трите имена и възраст, господине? - Попита ме офицерът.
- Николай Николаев Петров на двадесет и седем години. - Измислих си някакво име там за пред униформеният.. Все пак не беше истински?
- Какъв е вашият семеен статус?
- Не съм женен. Без деца. Живея с нашите.
- С каква цел идвате в миналото?
- Ще участвам в нелегални улични съзтезания, с цел да преодолея вината си и болката от нараненият ми крак.
- Приет сте. Добре дошли в 2003-а година.
Пуснаха ме. Профилът ми на вживяващ се в поредният американски филм за депресиран бял младеж, тъпчен с литий е завършен. Вече две седмици не ходих на работа, но в другият свят си бях купил базова Хонда Сивик...
Иска ми се да съм там, където е само след няколко дни и кракът ми да е добре, но не знам дали ще е така. Животът, когато ходих нормално ми изглежда много по-хубав от колкото си го мислих. Толкова много искам пак да съм на 27.
|
