Споделена история от Проза, литература |
Някъде в нощта
преди: 2 месеца, 1 ден, прочетена 132 пъти
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.
С молитва те постилят мрака кат черга по земята,
буен пламъкът не стихва, и сърдито плъзва по висината,
вятърът мълви, но не стихва, зората с багрите си целува полята.
Някъде в нощта, в съзвучие с бледия морски бряг,
духа вятъра студен, лее се дъжд,
обсипва почвата с тъга, пърха булото на светлината.
Птиците политат към спомен неистов, вълшебен,
душите си да изчистят, детски мир да посеят,
света обсебен да избистрят, и чедата си да люлеят,
с крилете си да ги притиснат, и в растежа им да избледнеят,
мира на гръб да понесат, да спазят тоя завет, и далеч в мрака да полетят.
Някъде в нощта, лилиите по реката леко се поклащат в глуха тишина.
Искрици угасват под воала на сенчести слова,
а пръстта шумяща, и пепелта лютива, обагрена от свода небесен
и природата любяща, тъй повяват живота наш към вечността.
Шепне нощта, вятъра по клоните повява,
реколтата расте и изпълва полята, листата шават,
с лек трепет вселената пъстри лозята.
И дъжда дълго да вали, в шепот ритмично ще мълви,
песен нежно изпълнява, и тъй приказно звъни,
излива се по равнините, скалите троши и процъфтява.
Някъде в нощта, гдето смърт и живота се пресичат,
а безропотните стволи попиват съня от полята,
тлеят там сенките в мъглата, там гдето нежни са стъблата
и обсипани от дъжда изграждат листата.
Шепне нощта, чернее се планината,
окъпани в роса, храстите шумтят кат есенни листа,
и небето стои скрито в бляскава мъниста.
Ята от птици прелитат над жарките полета,
звездите мълвят стихове, и палят утринната искра,
изгрява ден, зреят градини, и птиците намират новата земя.
|
