Споделена история от Проза, литература |
Усмихнати лица
преди: 2 месеца, 10 дни, прочетена 163 пъти
Усмихнати лица под небесен глас.
Копнеж и страсти стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и в захлас, скъпа моя,
на мен обещавай, че вечно ще тлее тази искра! ...
Сърце ме изгаря да те целувам безконечно,
и драга моя, аз те любя и те искам сега,
ала без копнеж и страсти да ръсят пепел и жарава,
върху ни под тази есенна приказна забрава.
Никога тихичко не ще премълчавам,
и към здрача песен ще запявам! ...
Когато ходим заедно, оставям грижи и мъки,
и силен с теб оставам, с твоите целувки скъпи!
В захласа си се лутам, но твоят глас напред ме води;
- в безгрижие и топлина, приеми ме в твоя нежен скут, с мен бъди сега! ...
Душата ми на теб се уповава, скъпа, твоите прегръдки ме покоряват.
Очите ти са плодородната почва, а устните ти околната среда,
и твоите извори ме опияняват като дъждът зелената трева.
Винаги когато съм тъжен и мрачен, и бидейки сам,
аз зная, че винаги ще ме прегърнеш,
и ще ме приютиш в своя храм.
Любовта ни пламва разкрита,
плаче за нас, и в идващия залез е обвита.
Миналите дни под краката ни се скриха;
- без песен и усмивка на лице, остави ме ти с жално гласче! ...
Сърцето ми се моли, драга, душата ми шепти и те желае!
В миналите дни и неволи, твоите устни обещаваха те,
под небесния щрих ме унасяха, аз крача по калта и мечтая за теб,
и винаги ще се спирам по пътя си, и ще се задъхвам.
Бидейки мрачен, аз ще извикам твоето име,
и отново ще настръхвам.
|
