Споделена история от Проза, литература |
Огнено сърце
преди: 2 месеца, 9 дни, прочетена 127 пъти
Чуждоземен ятаган да вилнее - аз не давам!
Окови да ми тегнат, страх да ме снишава,
нито е мъдро, нито пък спасява - в такъв живот аз не вярвам!
Надигам аз глава, и железни вериги падат!
Посичам с огнено сърце госта неканен,
за нашто възмездие, и за нашта отплата!
С порив свещен народното знаме взимам,
мощно го развявам, и победно го забивам!
Юнашки сграбчвам врага, и го разбивам! ...
Игото осъждам - с замах го прекършвам!
Устремен като ястреб криле разгръщам,
летя волно и искриците долавям,
като гръм в нощта, силно светя и горя! .
Роден съм свободен, иго не оставям,
и предател ил тиранин щом заварвам -
в същия миг го удавям в калта! ...
Чорбаджия да ми диктува не е мъдро,
нито пък спасява - в скотски живот аз не вярвам!
В борбата, в действието, и на сърцето си вярвам!
С огнена ярост за правда се вдигам,
и от гърма на револвера излизам - нечестивеца хващам,
в тинята го тръшкам и поздрав му изпращам! ...
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 2 месеца, 8 дни hash: 2ed5a91636 |
|
преди: 2 месеца, 8 дни hash: 74562cc3a0 |
|
2. 1 - Благодаря ти! Радвам се, че ти е допаднало.
|
|