Едно с луната
преди: 2 месеца, 8 дни, прочетена 104 пъти
Телата пулсират в нежна симфония, луната следи отсреща,
в стаята нека дойде нощта и в прегръдка гореща,
да напиша от обич слова, за теб копнея!
Луната удря нашите тела и достигам жарък епогея! ...


Трепваме от вълнение, като пустинни диаманти през деня,
викове се реят по висината, сърцата се преплитат в топлина,
два елемента се поклащат и сливат в едно,
ехо се носи надалече, сияем двама в неон.


Да изпълним нашия извор, сърца ни туптят,
със честотата на силния ритъм в порив крещят.
Ти ще бъдеш меката ливада, която ще предпочета,
любовницата в моите прегръдки, която ще отведа! ...


С цвета на топлината, нощта изгрява с вселенски искри,
твоите думи звучат като пукот в нощта, изгарят ме дори! ...
Моите викове нека тласък ти дадат да качиш своя връх,
да изградим мост двамата, да стоим с теб, връх до връх.


Ще вкуся меда по твоите извивки, ще извървя твоя път,
яхнал зноя на вълните, да покатеря облаците, да открия твоя кът.
Пълня леглото с череши, нощта е равнодушна и бди,
музиката плава леко по вълните и в цялостта ни тупти.


Катеря твоите балкони и ставам едно с луната,
надигам вой, попивам страстта на млечната ти кожа,
и душата си оставям да лети волна към небосвода.
Ставам новороден, хвърлям дрехите и се не тревожа! ...


Нахрани ме с тялото си, докато се държа за твоите извивки.
Тялото ти е китара, свиря на струните и те гледам с усмивка.
От обед до зори все си неустоима, потапям се в хармония,
ти си тъй неповторима, и скривам в теб тихо моята симфония.