Споделена история от Проза, литература |
Вселена
преди: 2 месеца, 4 дни, прочетена 186 пъти
Не е ли време да спрем
да се лъжем в тази игра.
Белязваш ме трайно, знам защо,
те си карма в моя живот.
Като малките деца сглупихме ей така,
внезапно не разбрахме кога,
дали заблуда е това, а може би- лъжа.
Какво си ти за мен- ти си моята сладка грешка.
Опитвам да бягам, но връщам се към теб,
на прага съм вече, но оставам.
Не спирам да мисля и да питам за теб!!!
Дори да избягам, все към теб ме влече!!!
Виждам, че си объркан и по всичко личи,
че понякога още съм в мислите ти!!!
Побърквам се само от мисълта за теб,
навсякъде търся твоя силует.
Питам се докога ще се измъчвам така,
сили нямам, но странно- не мога да спра!
И де да можех да погледна в твоите очи
истината знам, ще намеря там, дори и да боли.
Гледам нагоре в небето и търся знак от теб,
да повярвам не ме е страх!
Дори на края на света си близо
гласа ти чувам все по- силно.
За мен ти си като ангел в рая
научи ме да мога да мечтая!
В живота ми НЕ си посока сгрешена,
защото ти си моята Вселена!
|
