Споделена история от Проза, литература |
Любовна кулминация
преди: 1 година, 7 часа, прочетена 386 пъти
Косите й лимонени с нюанс златист
осветяват нощта ми като плам лъчист,
и сърцето ми разлиства като цветче,
с блясъка е узряло да се облече.
Очите й са бистри езера
извиращи като сутрешни небеса,
като реки се вливат в моята долина,
и тя протяга ръце да хване моята душа.
Дъхът й ухае на боровинки
и залива посевите ми като градинки,
правейки ги полета от пурпурни цветя,
косите й палят пожар в моята душа.
Искрите й се издигат в нощното ми небе,
тя бди и заличава всяко мое бреме,
укрепва плътността на цветовете
и създава светлина за вековете.
Гласът й звучи като симфония
в ушите ми носи трепет от хармония,
рее се спокойствие по въздушните вълни,
и песента й високо ме издига и звъни.
Ние общуваме без думи да изричаме
и сме едно цяло и се обичаме.
Любовта ни звучи като птича песен
и бушува в плам, с душите ни смесен.
Чувствам сякаш следвам звездите,
щом сме заедно, оставят ни бедите
в безкрайно пътуване без дестинация,
любовта ни достига своята кулминация.
|
