Споделена история от Проза, литература |
Страната на розите
преди: 11 дни, 19 часа, прочетена 95 пъти
Зората изгрява и проблясва,
топъл ветрец ни изпраща,
с мъниста в лъчите искрящи
топлата земя е на петна
и в следите на божура
разпръсква зърната
и слънцето тлее в абажура.
Мъглата е като сянка,
милва младостта, в свежест бляска,
страната балсами ни дарява,
и тревите позлатява
под лазурните небеса
донася ни утринна роса
и полите с песен поздравява.
С корени вдлъбнати здраво
в древни мистични долини,
небесен мост се издига величаво
и свързва полета с планини.
Страната ни пее в сладостта,
с майчински ласки гали равнини
и изпълва розите с добрина.
Венче-листчета се явяват,
с царствени масла родината възпяват
и плодове от зрялост предават.
Лято от земната утроба се захваща,
зеленината в горите обхваща,
клоните фини се поклащат
и поклон на страната пращат.
Листенца почвата разтърсват,
пролетна прохлада ги напътства
и със свежест полята напояват
сред земята на розите България,
и житото и благата извират като водата!
Недей за децата си да тъжиш,
твоите обятия и в мъчнотиите ги държи!
|
