Споделена история от Проза, литература |
Сбъднатост
преди: 1 месец, 7 дни, прочетена 127 пъти
Зима е, щом не си в ръцете ми.
Пролет е, щом вятър съм в косите ти.
Лято е, щом устните ни с теб горят.
Есен е, щом в очите ни сълзи валят.
Обръщам се и ти си... там.
Правиш ме да съм голям.
Знам какво е да си... сам.
Открих те, ти си моят храм.
Няма да те пусна за нищо на света - не.
Ти си всеки удар, на моето сърце.
Гледам във очите ти със поглед на дете.
Всичко е ок, откакто ти при мен дойде.
Няма да делим на две.
Като силен огън сме.
Горим даже и в море.
Нека времето да спре.
Всичко има своя ред.
Ръка в ръка вървим напред.
Какви ще бъдем с тебе... след.
Годините топят се като лед.
Няма да те пусна за нищо на света - не.
Ти си мойта сила, в моите ръце.
Писна ми да си деля сърцето все на две.
Всичко е ок, откакто ти при мен дойде.
|