Стенанията (Продължение на разказа ,,Мъжката ласка")
преди: 8 дни, 5 часа, прочетена 120 пъти
Няколко нощи минаха така-Огнян приспиваше ласкаво момичето си, лягаше до него и се сгушваха заедно. Той галеше косите ѝ и ѝ шептеше тихо, докато тя заспи. В някои от тези нощи той ѝ четеше, точно както един баща чете приказка за лека нощ на децата си. В други от нощите той я изтощаваше от загрижени целувки: по челото, по слепоочието, по лицето. И тя заспиваше изтощена и уплашена, но в същото време някак си отпусната от неговите нежни милувки. Той я наблюдаваше с очите си и ѝ се любуваше. А когато клепките на очите ѝ се спускаха и тя заспиваше тихо, той започваше да плаче жално, но скрито от нея само и само за да не я събуди и притесни. Травмата ѝ за него бе като горчилка за душата му. А това, че не я бе опазил, това го разрушаваше.
Една нощ тя се събуди, обляна и в пот, и в сълзи. Изпищя от ужас. И избухна в сълзи. Огнян се събуди. Направи опит да успокои момичето си. Без успех. Тя започна да се дърпа от прегръдките му, от близостта му. Побягна към банята. Мъжът я последва и без да пита, влезе.
-Искаш ли да си вземеш баня? -Огнян попита момичето. То кимна с глава, не отговори с друго. -Но ще ми позволиш да ти помогна.
Младата жена се ужаси. Но мъжът постави дланта си на косата ѝ и я замилва.
-Тази нощ ще ти помогна да преодолееш... травмата си! Позволи ми, моля те...
В следващия момент тя се оказа без дрехи. Гола пред него. Той намокряше внимателно косата ѝ. Галеше нежно тялото ѝ. Тя... Тя плачеше. И в момента, в който Огнян я бе докоснал на едно от ранените места, тя започна да стене от болка и страх. Пред очите ѝ мина картината на ужаса. Ужасът, който бе изпитала. И болката от него мина като рязка игла през тялото ѝ.
-Не се плаши, моля те, аз... - гласът на мъжа се прекърши за миг, но след това продължи да говори с твърдост, но пак с онази нотка на нежност. -Аз няма да ти посегна, няма да те насиля. Разбирам- докоснала си се до една природа на мъжа, която не е хубава, но не всички мъже са хищници, не всички сме насилници.
Огнян се съблече наполовина- свали ризата си. Остана по панталоните си. Влезе в банята и погледна към момичето си. И за първи път той се престраши да я целуне по устните. Тя спря стенанията си на ужас. Мъжът спря целувката си. Тя го погледна. Той нея също. За миг ѝ се прииска да изпита отново тази непозната за нея целувка. Огнян усети чувството ѝ и я целуна- бавно, дълго, страстно. Тя му отвърна. Целувки след целувки по устните- преминаха по врата на жената, после по осанката ѝ, върнаха се по устните, а след това по цялото тяло. Тя се престраши. Престраши се... Да го целува, да го докосва, да го иска. И внезапно... Стенанията ѝ на някогашен ужас се превърнаха в стенания на наслада и удоволствие, което изпитва. За първи път мъжът я чу- тя да стене от приятни чувства. И той изпита радост.
Двамата се сляха в нощта- стенанията си, телата, най-вече душите си. От време на време от нечие лице се спускаха сълзи. Но те бързо се изтриваха от мъжката ръка на Огнян. А другата му държеше ръката на момичето. Докато двамата правеха любов- приятна, истинска, красива.



Автор- Р. 18г.