СЪРЦЕТО ИЗДЪРЖА (Размисли)
преди: 7 дни, 21 часа, прочетена 88 пъти
Сърце... Сърце ли?
Тупти то пустото в гръдта ми на човек. Сърце е, че ако не бие, та нали няма да ме има тук?
Нещо обаче започна да го боли туй моето сърце. Хвана го болест- меланхолия една. Тя го изтощи и сега то живее слабо, тук, вътре в мен. Чудя се -Дали иска да избяга? Да тръгне нанякъде, да отиде при друг човек? При някое дете или голям човек, който може да го носи в себе си? Да го задържи? Да не се оплаква от него, така както, то, сърцето, не прави никога и никому? Ех, ама че съм човек!
Но туй сърце започна да ме буди нещо нощем. Не мога да заспя от него и от жалния му трепет. Аман, аман от теб, сърце! Все някога трябва да спреш? ! И тъй както си ме буди, и както не мога клепките си на очите да спусна, да затворя, нещо ме изгаря. Огън. Пали, пали, гори, тлее, ужас, разранява се отвътре душата. Ама, на, тя не се оплаква. Само леко ме предава, като се давя в собствените си сълзи.
Някога бе чисто това сърце, защото бе и леко. Меланхолията се оказа като болест и наркотик за него. А, то, ми се моли, сърцето, , Спри, не се чувствай така! Ти си ми Вселената, въздуха! ". Ех, сърце... Обратното е... Обратното е, аз просто бях и съм лош ти притежател- един такъв, за хората потаен, лош, дори противен. И те ме разболяха. А малко са сърцата, не хората, сърцата, що те любят, не мен, а теб, защото аз съм това, благодарение на теб! ЧОВЕК...
Чудя се обаче- да те пусна ли, сърце? Ей тъй- да те пусна ли? Какво ще ми речеш? Съгласно ли си, или искаш още да ме влечеш? Надолу... към емоциите тъжни студени мрачни и плахи. Не те искам, сърце, но си признавам, че ми се иска и да те задържа поне още малко, че да си остана човек. И не ми се сърди, когато умът вземе, че те сложи в клетка с ключ. То е, за да заздравееш и поумнееш, ала напук, нали ти няма да разбереш? И тъй отново ще виждаш надежда у всеки един човек... Ах, сърце, ах, сърце...
И ако ме питат случайно някой ден дали съм добре, ще река тъй, , Добре съм, нищо ми няма! " А ако някое туптящо създание долови битката в мен, аз отново ще отвърна само че със сълзица на окото, , Нека боли, то сърцето издържа... "



Автор: Р. 18г.