Споделена история от Проза, литература |
Влак на спомени (Стихотворение)
преди: 20 дни, 14 часа, прочетена 117 пъти
Гара?
Билет?
И влак...
От гари на гари
тичах аз.
Без куфар,
без дрехи и храна.
С един билет без пара,
даден ми ей така.
Хоризонтът струваше ми се
твърде далечен,
но с моя влак
аз ще се върна отново у дома!
По релсите
тръгва тепърва моят влак.
Качвам се в купето,
умът и емоциите са моя багаж!
Дерзая се обаче-
за сърцето? !
Сърцето ми намери си подслон,
ала компас? !
И докато пътувам,
знам,
ще се менят:
град след град,
гара след гара една.
Може дори да настане есен.
Нищо!
Ще пътувам,
докато не си пристигна у дома!
Ще чувам как
влакът мой надава глас,
минавайки през милионите гари,
ще чувствам как под неговите колелца
потрепват самите релси.
И нека мойта пролет
бъде надежда и кураж.
Ако трябва-
лятото да бъде моята сълза.
А есента...
Да бъде моментът,
в който аз ще се върна у дома!
У дома,
у дома!
Не къща с врати и прозорци,
а моето щастливо аз!
През спомените си да мина,
вратите им да затворя,
да намеря утехата си една,
билетът тогава се изхабява,
защото ще сляза тогава от влака
по свое желание,
по своя воля,
по своя съдба!
Чакай ме
мое, , вкъщи"!
Мое, , у дома"!
Идвам си,
ала първо ще трябва...
да се кача на влака със спомени
и да мина през тях!
Автор: Р. 18г.
|
