Между гръдта (Стихотворение)
преди: 2 месеца, 2 дни, прочетена 128 пъти
Там-
между гръдта:
изгорях,
в огън и пламък се поболях.
Като лава от вулкан изригна
любовта и тя опари сърцето,
което трябваше да ми е земя...




Вече и дъжд
не го лекува,
а от най-малката сълза
взема, че пак изгаря.
Лава,
лава,
сърцето в поток от лава:
от червено на черно стана...




И то
отново ще изстине,
че ще стане и на камък,
след лава това следва.
Мойто име ще стане нечия рана,
а споменът от мен:
лицето и очите,
ще му станат жарава.




Ех,
такова нещо е...
между гръдта:
там е сърцето,
единственото, което
чувства най-много.
Тъй както и се пали,
и гаси на момента.
Тъй както залюбва,
ала и презира човека.




Между гръдта...



Автор: Р. 18г.